Очите на града са разноцветни,
неоново примамливи блестят,
а в уличките малки неусетно,
мъгляви сенки тихо се тълпят.
Нощта върви с полюшваща походка
и очарова беден и богат.
Звезди в косите, мъркащ глас на котка...
Клошарите са скрити, вече спят.
Кипи живот и музика, гълчава,
градът – кокетка стара без лице.
Която всичко взема, но не дава
и има ротативка, не сърце.