С жълта блузка на петна,
с дънки и с очила.
Видях я,
влюбих се
и я загубих.
Но как да кажа,
че от тогава до сега,
чувствам същото това,
готов за теб на всичко и сега.
Обичам те от мига,
в който те видях,
обичам те,
но чак сега разбрах.
Звездички много,
тя една - най-голямата звезда.
Ти си моята звезда
и винаги ще е така!
Изгрее ли, стопля всичко в мен,
изгрява,
но много рядко с мен.
Мъчно ми е,
че не искаш да си с мен,
мъчно ми е,
но кажи ми само мен.
Мразиш ли ме,
не разбирам,
но за теб си аз умирам.
Умирам и даже много да боли,
но знай,
че в сърцето ми си ти!
Казваше ми - "времето е наше",
а отдавна вече няма нищо наше.
Времето е моят враг,
минава,
пък теб те няма пак.
Иска ми се да го върна,
за да мога пак да те прегърна.
То ще е безкрайно,
когато те прегръщам
и винаги ще спира,
когато те целувам.
Но макар и да мечтая
все с теб да съм,
не зная
за кого си мислиш ти
и много ме боли!
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados