Нощ се прокрадва сребриста и бяла -
тайно рисува човешки съдби.
Твоята нежност дали е видяла -
обич омайна даряваш ми ти.
Дълго с душата на скитник неканен
страдам пред прага на тази земя.
Нека остана пътника странен -
думи любовни дори да шептя...
© Иван Миланов Шопов Todos los derechos reservados