21 dic 2013, 22:03

Звездоброец 

  Poesía
1587 0 3

Без да искам, станах звездоброец.
Всяка вечер като затворя очи, 
се питам там при Вас какво е,
виждате ли ни сега, или?

Бабче, с дядо лягате ли все тъй рано?
Живеете ли все тъй простичко, без злоба?
Тате,ти все тъй ли си им силно рамо,
подкрепящо ги винаги в "живота"?

Закриляте ли ни във всяко начинание,
поправяте ли всяка наша грешка?
Помагате ли да преминем всяко изпитание
и да приемем злобата човешка?

Преглъщате ли всяко разочарование,
че все по-трудно е да си сърдечен,
да даваш без да чакаш състрадание,
да се усмихваш без да искаш нещо?

Сложете горе празничната маса.
Седнете и ни чакайте със здраве
и знайте, че във всеки миг със Вас сме.
Наздраве! Никога не ще Ви забравим!

© Калина Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...и знайте, че във всеки миг със Вас сме.
    Наздраве! Никога не ще Ви забравим!"

    прекрасен стих!
  • Поздрави и на Вас Анна и Елена!
    Славяна, слава Богу, че хора като Вас, не откриват нищо поетично, иначе със сигурност щях да спра да пиша. Не знаех, че дори в подобен сайт, където всеки може да си излее душата, има така наречени тролове, а доколкото виждам от всичките Ви коментари, Вие сте именно подобно явление. Въпреки всичко,останете си със здраве
  • Прекрасен стих за свидните и любовта!!!
    Сърдечни поздрави!
Propuestas
: ??:??