Звездоброец
Без да искам, станах звездоброец.
Всяка вечер като затворя очи,
се питам там при Вас какво е,
виждате ли ни сега, или?
Бабче, с дядо лягате ли все тъй рано?
Живеете ли все тъй простичко, без злоба?
Тате,ти все тъй ли си им силно рамо,
подкрепящо ги винаги в "живота"?
Закриляте ли ни във всяко начинание,
поправяте ли всяка наша грешка?
Помагате ли да преминем всяко изпитание
и да приемем злобата човешка?
Преглъщате ли всяко разочарование,
че все по-трудно е да си сърдечен,
да даваш без да чакаш състрадание,
да се усмихваш без да искаш нещо?
Сложете горе празничната маса.
Седнете и ни чакайте със здраве
и знайте, че във всеки миг със Вас сме.
Наздраве! Никога не ще Ви забравим!
© Калина Илиева All rights reserved.
