4 abr 2007, 20:38

Звън в сърцето 

  Poesía
1004 0 3
Дните бавно се нижат,
когато далеч си от мен.
Пусто се свива сърцето и пита:
"Кога ще настъпи оня момент,
когато всеки миг ще ме прегръщаш
и ще целуваш мойте очи,
тяло с мен ще преплиташ
и ще бъдещ щастлив?"
Знам, че в Безкрайността
мойта любов ти изпратих,
с целувка я закопчах
и с мечта я запечатах.
Ще премине през хиляди трудности тя,
ще се огъва и стене,
но щом сърцето изгаря от плам,
тя ще расте и ще живее.
Във времето тя ще укрепне
и силна ще стане, недостижима,
и никой не ще ни я вземе.
Чука в сърцето звън и не спира:
твоето име нежно шепти -
как те желая и колко те искам,
мойта любов и нежност си ти.
Знам, че ще страдам ,за да те имам,
но сила в сърцето огромна извира
и радост, че все пак срещнах те аз.
Вярвам, че истинска обич е тя
и ще пребъде във Вечността!

© Недка Коеджикова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще премине през хиляди трудности тя,ще се огъва и стене,но щом сърцето изгаря от плам,тя ще расте и ще живее.
    Поздравявам те,стиховете ти много ми харесват.Има много чувства у тях.
  • Много хубав стих, Недка!!! Поздрави!!!
  • "Чух в сърцето звън и не спира"
    Как звъни сърцето на любовта скъпа!?
    Много,много ми хареса!
    Продължай,да обичаш!
Propuestas
: ??:??