Звън в сърцето
Дните бавно се нижат,
когато далеч си от мен.
Пусто се свива сърцето и пита:
"Кога ще настъпи оня момент,
когато всеки миг ще ме прегръщаш
и ще целуваш мойте очи,
тяло с мен ще преплиташ
и ще бъдещ щастлив?"
Знам, че в Безкрайността
мойта любов ти изпратих,
с целувка я закопчах
и с мечта я запечатах.
Ще премине през хиляди трудности тя,
ще се огъва и стене,
но щом сърцето изгаря от плам,
тя ще расте и ще живее.
Във времето тя ще укрепне
и силна ще стане, недостижима,
и никой не ще ни я вземе.
Чука в сърцето звън и не спира:
твоето име нежно шепти -
как те желая и колко те искам,
мойта любов и нежност си ти.
Знам, че ще страдам ,за да те имам,
но сила в сърцето огромна извира
и радост, че все пак срещнах те аз.
Вярвам, че истинска обич е тя
и ще пребъде във Вечността!
когато далеч си от мен.
Пусто се свива сърцето и пита:
"Кога ще настъпи оня момент,
когато всеки миг ще ме прегръщаш
и ще целуваш мойте очи,
тяло с мен ще преплиташ
и ще бъдещ щастлив?"
Знам, че в Безкрайността
мойта любов ти изпратих,
с целувка я закопчах
и с мечта я запечатах.
Ще премине през хиляди трудности тя,
ще се огъва и стене,
но щом сърцето изгаря от плам,
тя ще расте и ще живее.
Във времето тя ще укрепне
и силна ще стане, недостижима,
и никой не ще ни я вземе.
Чука в сърцето звън и не спира:
твоето име нежно шепти -
как те желая и колко те искам,
мойта любов и нежност си ти.
Знам, че ще страдам ,за да те имам,
но сила в сърцето огромна извира
и радост, че все пак срещнах те аз.
Вярвам, че истинска обич е тя
и ще пребъде във Вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Недка Коеджикова Всички права запазени
