banoff

     Ро­ден съм на 29 де­кем­в­ри 1986 го­ди­на в гр. Сли­вен, на­ми­ращ се в по­ли­те на Ста­ра пла­ни­на под мес­т­нос­т­та: „Си­ни­те Ка­мъ­ни”.

     От пър­ви до сед­ми клас бях уче­ник в мес­т­но­то VIII СОУ „Юрий Га­га­рин”, къ­де­то нап­ра­вих пър­ви­те си стъп­ки в све­та на по­е­зи­я­та, вк­люч­вай­ки се в ли­те­ра­ту­рен клуб „П. К. Яво­ров”. С вре­ме­то, мои про­из­ве­де­ния за­поч­на­ха да се пуб­ли­ку­ват в то­га­ваш­ни­те вес­т­ни­ци: „Шест плюс”, „Вес­т­ник за до­ма” и „Сли­вен днес”. Ре­ци­ти­рал съм свои сти­хо­ве по мес­т­ни­те ра­ди­ос­тан­ции: „Би­ма­ко” и „Оме­га”.

     През 1998 го­ди­на бе­ше из­да­де­на сти­хос­бир­ка под име­то: „За да ня­ма бол­ка в очи­те на враб­че­та­та”, в ко­я­то учас­т­вам със сво­и­те дет­с­ки сти­хо­ве: „Лю­би­ма­та ми книж­ка”, „Мал­ки­ят при­я­тел” и „Имам си дру­га­ри”.

     Учас­т­вал съм в раз­лич­ни ли­те­ра­тур­ни кон­кур­си за по­е­зия и про­за, от­къ­де­то имам ре­ди­ца наг­ра­ди. Най-го­ля­ма­та от тях е пър­во мяс­то на на­ци­о­нал­ния кон­курс на те­ма „Кни­га­та”, ор­га­ни­зи­ран от Ре­ги­о­нал­на биб­ли­о­те­ка „Са­ва Доб­роп­лод­ни” в гр. Сли­вен.

     През 2022 го­ди­на в мен се за­ро­ди вдъх­но­ве­ни­е­то да на­пи­ша своя пър­ви ро­ман в лю­би­мия си жанр „Фен­тъ­зи”. През ця­ло­то вре­ме на не­го­во­то съз­да­ва­не, срещ­нах не­ве­ро­ят­на под­к­ре­па от ст­ра­на на лю­би­ми­те си хо­ра, ко­и­то не спи­ра­ха да ме на­сър­ча­ват. И така, през 2024 година, благодарение на издателство "BlurPaper", се роди фентъзи романът: "Докоснат".

Obras seleccionadas
29 el resultado
Ти си жена, която е изгарящ огън
Кълбо от нежност, страст и доброта
Събрала в тъй красивото си тяло
Сила, женственост и красота
Ти си буря от емоции и чувства ...
  699 
Бях паднал, сразен в нозете на света
Пречупен от болка и страдание
Изгубил пътя, смисъла, целта
Потънал в сълзи и ридание
Коленичил пътник в прашен кръстопът ...
  201 
Всяка нощ във сънищата мои
Ти идваш като гостенка копняна
Като онази истинска любов
Тъй дълго търсена, мечтана
С тихи стъпки влизаш във ума ми ...
  754 
Нощта бавно се спускаше над земята. Последните лъчи на величественото слънце вече едвам докосваха лицето й. Денят вървеше към своя край. Но това щеше да бъде край, поставящ началото на нещо ново. Ярките и различни по своя размер звезди, вече започваха да изпълват със светлина притъмняващото небе. Пт ...
  861 
Искам във прегръдката си нежно да те гушна
И да усещам ритъма на твоето сърце
Косите ти прекрасни със целувки да обсипя
Докато преплели пръсти са нашите ръце
Искам нежни думи на ухо да ти шептя ...
  1211 
Propuestas
: ??:??