1. Суллум, Черното пиколо и малката случайност

Веднъж една малка случайност решила, че вече ѝ е омръзнало да бъде малка. Искала да се извиси до Голяма Случайност, от която зависят съдбите и живота на мнозина.

Отишла нашата малка случайност да търси Светилището на Зар – бога на късмета в страната, наречена Вегас.  Вегас била бляскава, огромна, вълнуваща и пълна с Позор. Разхождала се нашата малка случайност сред неони и светещи фонтани, летящи лимузини и разголени развратници и срещнала Черното пиколо. Черното пиколо, облечено в червен мундир се усмихвало пред летящата врата на един голям и бляскав хотел. Понякога Черното пиколо пренасяло куфарите на застаряващи бели дами и отваряло вратите на важни господа. Тогава дамите и господата му подхвърляли кръгли монети и Черното пиколо ловко ги хващало във въздуха. Тогава то се усмихвало още по-широко и се покланяло дълбоко на дамите и господата.

- Кой от тях е Зар – бога на късмета? – попитала го нашата малка случайност, като го виждала как се покланя доземи при всяка следваща монета.

Черното пиколо се огледало наоколо за да види кой му задава тоя странен въпрос. Като не могло да види нашата малка случайност то продължило да любезничи със застаряващите дами и важните господа, които продължили да му хвърлят дребни монети. Една от монетите се търкулила и Черното пиколо се навело да я вземе. Тогава то видяло нашата малка случайност, сгушена до една голяма саксия с палма в нея.

- Ти коя си – попитало Черното пиколо нашата малка случайност.

- Аз съм една малка случайност и търся Храма на Зар – бога на късмета. Можеш ли да ме упътиш?

- Не знам за какво говориш. Тук има храмове на късмета на всяка пряка. Но повечето, които  търсят късмет не го намират.

- А ти защо се кланяш на тия богове? И кой от тях е Зар-бога на късмета, ще ми кажеш ли?

- А на теб защо ти е Късмет? Какво ще правиш, ако го намериш?

- Ще му поднеса дар.

- И защо, какво очакваш да направи той за теб?

- С негова помощ ще стана една Голяма случайност и ще ти помогна и на теб. Искаш ли?

- На мене ми стигат и пари. Не обичам да залагам.

- Всеки залага. И всеки иска да спечели, не мислиш ли?

- Баща ми залагаше – натъжи се Черното пиколо – и загуби всичко. Не искам да съм като него. Аз ще работя и когато събера достатъчно пари ще се запиша в колеж. За това мечтая.

Черното пиколо изглеждаше уверено в това, което казваше и нашата малка случайност реши, че той ще бъде първият, на когото ще помогне когато стане една Голяма случайност.

- Добре, искаш ли с теб да сключим една сделка – предложи му нашата малка случайност и го погледна с най-сериозния  поглед, на който беше способна – ти ще ме заведеш до храма на Зар да поднеса жертвата си, пък аз ще ти помогна да осъществиш мечтата си.

- Добре – отвърнало Черното пиколо - само да ми свърши смяната. Чакай ме в полунощ пред оная високата сграда.  Вавилонската кула. Ще те заведа до Храма на Хазарта.

***

Вавилонската кула бил най-големият храм на хазарта във Вегас. Сградата му, обсипана със премигващи светлини, обрамчена в огромни колони се извисявала над останалите храмове и ги покорявала с величието и достолепието си. Многохилядна тълпа се втурвала към многобройните му олтари да даде своята жертва на бога. Бога на хазарта, на който се кланяли и мъже и жени, от всички цветове, раси и националности, от всички религии и вероизповедания. В огромната му утроба можело да се чуе всякаква реч и комай всички земни езици изпълвали просторните му, осветени зали. Стотици хиляди тела, тук изгубвали душите си. Мнозина от тях изоставяли и горките си тела, като се хвърляли от някой мост или си пръскали черепа с огнестрелно оръжие.

Жертвите били обилни, а тайните богове, скътани в недостъпните части на Вавилонската кула трупали несметни богатства и доволно потривали ръцете си, виждайки как нови и нови тълпи напират да дадат своята жертва.

Точно в полунощ, пред огромния вход на Храма стояла нашата малка случайност, скътана до основата на една колона, за да не я стъпчат прииждащите тълпи. Стояла и се дивяла как може да има толкова много заблудени наивници, готови да дадат и последното, което имат в жертва на бога Зар.

- Постойте, клетници – викала нашата малка случайност – не продавайте душата си, за бога!

Никой от тях не чувал воплите ѝ, и със смях се втурвали, нетърпеливи да заложат. Но и никой не обръщал внимание на Изхода, от който излизали онези, които вече нямали какво да губят. Усмивката била изчезнала от лицата им, очите им били загубили оня блясък, който имали на входа. Малцина от тях, онези, на които съдбата се била усмихнала се втурвали към съседен Храм, където да загубят онова, което са припечелили.

- Боже Зар, нима си толкова коравосърдечен – вайкала се нашата малка случайност, макар и тайно да подозирала истината – няма ли да пожалиш клетите неудачници и да им покажеш истината за своята коравосърдечна същност?

Така се вайкала нашата малка случайност пред Храма на Зар когато към нея се приближило Черното пиколо. Поздравило я и тъй като тя била достатъчно малка я сложил в джоба си. Влязъл през огромните двери на Храма, който си бил най-голямото казино в Големия Вегас и се отправил към една от по-затънтените му зали. Приближил се до една маса за игра със зарове и поздравил крупието, което скучаело в тоя момент.

Следва продължение