Стоейки в креслото, съзерцаваше огъня от камината. Огнени ръце се плитаха едни в други, издигаха се и се снишаваха, достигаха до тухлените стени и отново всичко се повтаряше. Медно-червени отблясъци лазеха по косата ú и се вкопчиха в късите ú нокти. Тя се беше килнала на една страна и с половин длан подпираше челото си. Тъмнина обгръщаше нейните рамена. Дейна се сепна, пламъкът скочи в лявото ú светлокестеняво око, а после и в дясното. Лениво се наведе и извади изпод креслото стара книга, толкова стара, че дори петната се бяха изтъркали, а по страниците имаше оставени бележки - по-стари самата нея. Издуха праха от нея и, просветвайки, той се посипа пред камината. Разтвори кориците и от там се понесе мириса на загниваща шума. По едно сухо листо се крепеше между страниците, всяко така уникално и толкова различно. Отдавна хербаризираните ú спомени нападаха в нейната глава и пращейки образуваха килими, от тях за мигове израстваха полуголи дървета. Във въздуха се лееше парфюма на Есента - к ...