Лежеше в ковчега по средата на стаята върху два стола. Беше кучи студ. Страната беше в бедствено положение, заради снега. Входната врата на малкия двустаен апартамент зееше отворена, за да влизат опечалени близки и приятели. Беше облечен в костюм, който не бях виждала до сега. Хълката от пръста му я нямаше и голяма носна кърпа опасваше главата, минавайки през долната челюст. Неизменният мустак беше гъст и лъскав. Хората наоколо бяха като хлипащи сенки в полумрака. Част от тях страдаха наистина, други бяха дошли за сеира.
Влезе един едър мъж с два червени карамфила в ръка. Очите му изливаха едри сълзи една след друга и ставаха на верижка като малка придошла река. Запомних него и мечешките му ръце, може би защото знаех,че един ден той ще изиграе съществена роля в моя живот.
Майка ми ме прегърна силно, хвана ръката ми и я сложи на леденото му чело. Толкова ме беше страх да го докосна, исках да махна ръката си от това ледено кубче, но тя ме натисна надолу към него и каза: „Това е за послед ...