Както винаги всичко тръгна от големия ми нос.
Аз не си патя от голяма уста като мнозина други, ами от голям нос. И не защото сам си го навирам в чужди работи и в чужди достойнства. Обратното е - чужди на мен работи и непознати ми достойнства все достигат до обонянието ми, най-често против всякакво мое желание.
Нямаше да е голяма беля, ама така стана, че в необикновено време аз се разболях от обикновена болест. Според мен всеки има право да заболее от каквото пожелае когато пожелае. Това видимо остаряло мое виждане почиваше на впечатленията, които здравната система оставяше у мен. Тя третираше когото пожелаеше, както пожелаеше, затова потребителите ѝ, мислех си аз, могат най-чистосърдечно да се отнасят по същия начин с нея.
Зачитайки това равенство, аз се разболях. А зачитайки пълната ми досегашна апатия към всички заболявания, те ми признаха правото все някога да се разболея от нещо и ме поканиха на преглед. Това ме зарадва. Щях да видя доктор и таях надежда докторът да се окаже жена. ...