7979

20 ago 2011, 14:53

Prosa » Otros

862 0 0

... Идваш... отнякъде...
Връхлиташ като ураган
в живота ми отново и отново.
А после, също тъй внезапно,
си отиваш,
... оставяйки след себе си
останките от нещо,
което се опитвам да залепя
всеки път, след като
решиш да нахлуеш...
И всеки път боли
все така силно... странно, нали?
А уж имам здраво лепило...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

7979

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas