* * *

Мислили ли сте си някога какво са пет минути? Пет минути, едни пет минути! Когато ви кажат пет минути, вие сте спокойни, че няма да чакате дълго! Закъснявате с пет минути, но не се притеснявате, а и защо?! Това са си някакви си пет минути!

Но понякога ти се иска да  имаш тези пет минути с определен човек още веднъж. Затова сега пиша тази история, която съчиних за едни пет минути!

Лора се прибра от училище щастлива и прегърна майка си, после и баща си, но стигна и до брат си, който я игнорира, чатейки на компютъра си. Тя го попита ,,Как си, как мина денят ти?'' Но не получи отговор. Тя не се засегна - бе свикнала.

Следобеда тя помоли брат си за  помощ с домашните и то не с всички, а с една простичка задачка. Но той не отвърна на молбата ù. Просто каза: "Не можеш ли да ме оставиш за пет минути сам?!'' Тя излезе от стаята с тъга, че не може да получи защита и обич от брат си. От никого тя не искаше тази любов повече, отколкото я искаше от брат си.

И минаха годините и петте минути станаха години - пет години и след това десет години и накрая вече бяха се разпиляли! Когато родителите им ги напуснаха, те останаха двамата - сами на света, но в различните краища на света.

Лора беше на двадесет и пет години, живееше с приятеля си в Америка, а брат ù с приятелката си във Великобритания. И един ден той се сети за нея, бе рожденият ù ден. Той ù се обади и я поздрави. А тя му каза: "Сети се за мен най-накрая!''
А той каза: "Никога не съм те забравял, нито моето отвратително държание с теб, нито неотделените пет минути за теб! И съжалявам за това, иска ми се да върна онези пет минути, само петте минути, бих излушал всяка твоя дума, всяка твоя молба.
А тя му отвърна: "Аз знам това и те оставих да изживееш петте си минути и години спокойно, а виждам, че сега си се променил, доброто в теб се е върнало и аз те обичам още, защото ти винаги ще бъдеш мой брат. Но съжалявам, мили братко, времето не се връща, за съжаление!"