Feb 1, 2013, 7:59 AM

* * *

  Prose
686 0 0
1 min reading

Мислили ли сте си някога какво са пет минути? Пет минути, едни пет минути! Когато ви кажат пет минути, вие сте спокойни, че няма да чакате дълго! Закъснявате с пет минути, но не се притеснявате, а и защо?! Това са си някакви си пет минути!

Но понякога ти се иска да  имаш тези пет минути с определен човек още веднъж. Затова сега пиша тази история, която съчиних за едни пет минути!

Лора се прибра от училище щастлива и прегърна майка си, после и баща си, но стигна и до брат си, който я игнорира, чатейки на компютъра си. Тя го попита ,,Как си, как мина денят ти?'' Но не получи отговор. Тя не се засегна - бе свикнала.

Следобеда тя помоли брат си за  помощ с домашните и то не с всички, а с една простичка задачка. Но той не отвърна на молбата ù. Просто каза: "Не можеш ли да ме оставиш за пет минути сам?!'' Тя излезе от стаята с тъга, че не може да получи защита и обич от брат си. От никого тя не искаше тази любов повече, отколкото я искаше от брат си.

И минаха годините и петте минути станаха години - пет години и след това десет години и накрая вече бяха се разпиляли! Когато родителите им ги напуснаха, те останаха двамата - сами на света, но в различните краища на света.


Лора беше на двадесет и пет години, живееше с приятеля си в Америка, а брат ù с приятелката си във Великобритания. И един ден той се сети за нея, бе рожденият ù ден. Той ù се обади и я поздрави. А тя му каза: "Сети се за мен най-накрая!''
А той каза: "Никога не съм те забравял, нито моето отвратително държание с теб, нито неотделените пет минути за теб! И съжалявам за това, иска ми се да върна онези пет минути, само петте минути, бих излушал всяка твоя дума, всяка твоя молба.
А тя му отвърна: "Аз знам това и те оставих да изживееш петте си минути и години спокойно, а виждам, че сега си се променил, доброто в теб се е върнало и аз те обичам още, защото ти винаги ще бъдеш мой брат. Но съжалявам, мили братко, времето не се връща, за съжаление!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лияна Русанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...