12 may 2014, 0:37

* * *

  Prosa » Otros
544 0 0
1 мин за четене

                                                                      Кръстовището

    Вечерта вече падаше и Стас се прибираше вкъщи. За нея денят бе дълъг и тежък - бе изкарала двойка по математика и се беше скарала с най-добрата си приятелка. Изгуби и чадъра си, а изглежда скоро щеше да завали. Можеше ли денят да бъде по-лош? Тя очакваше вече всичко. Напълно разочарована и съсипана, Стас вървеше по тъмната улица, докато стигна кръстовището.

    От другата страна, на тротоара до една къща играеше малко момиченце, облечено в розова рокличка. И нито времето, нито шумът от преминаващите коли пречеха на невинната му детска игра. То подхвърляше шарена топка във въздуха, а след това я догонваше по асфалтения бордюр. Стас стоеше и го наблюдаваше как се радва и, сравнявайки го със своето положение в момента, напълно му завиждаше.

   Но ето, че детската топка се удари в две разкривени плочи и от силния удар се претъркули чак до отсрещния тротоар. Понеже Стас стоеше наблизо, тя изтича, за да подаде топката на момиченцето. Когато я спря с крак и понечи да я вземе, се чу силно изскърцване на гуми на пътя и силен детски писък. Оживлението на кръстовището спря за миг. На пътя се бе вдигнала пушилка, а под нея се личаха следи от гуми. Но шокът за всички бе малкото окървавено тяло, лежащо по средата на шосето. То лежеше неподвижно, а кръвта обагряше русата му коса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирела Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...