18 may 2006, 12:21

А ла Тери Пратчет

  Prosa
1.4K 0 2
1 мин за четене

   Ринсуинд отново се намери увиснал на едно дърво. Какво му става на този свят – все трябва да тичаш, да бягаш, а когато започнеш да падаш и, хоп, озоваваш се с главата надолу от някой дъб?! Само че този път не си спомняше да бе паднал от Ръба на Диска, а и снощи не бе попрекалил с миризливата бира на Смахнатия Джон. Как тогава се бе озовал тук?

   Нескопосаният магьосник и идея нямаше, а и спомените от последните няколко дни се размиваха в ума му като мушица върху стъклото на кола, движеща се със 100 км\ч.

   Чакайте да помислим… Последно се запозна с Двуцветко, първият турист от Света на Диска. После двамата заедно бягаха непрекъснато, защото, общо взето, всичко ги гонеше, а някакъв отвратителен (но полезен) сандък ги следваше по петите.

   - Ако отново Тери  пишеше, - помисли си Ринсуинд,- щях да съм изминал, бягайки от нещо или от някой, почти целия Диск, щях да се намирам в най-опасния затвор и аз единствен щях да се измъкна от там, скачайки от Ръба на Диска. Ама май този път не ми се случва нищо тако…

   Тряс! Клонът, който вече от минути издържаше студента по магия, не понесе доста време продължилата му мисловна дейност и жално се прекърши. Ринсуинд се озова на земята сред листа и клони и, както и във всяка друга история, отново жив, здрав и невредим, без нито една сининка, цял анимационен герой!

   Той тръгна на посоки из гората, като с цяло гърло викаше за помощ. За негово съжаление някой май пропусна да му спомене, че авторката успя за тази вечер да си изплагиатства само и единствено неговата скромна персона. И колкото и да обикаля из измисления свят на Пратчет, все ще си бъде самичък… докато отново не се озове на някое дърво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...