По дяволите! Кога успя всичко така да се обърка! Всъщност знаех кога, по-скоро се питах как. Цял живот се бях движила и живяла в границите на разумното и редното, как така успях да се набутам в тази невъобразима каша.

Всичко започна след погребението на Марк Спенсър. Беше ни преподавател в театралното училище. Целият дамски състав на випуска бяхме влюбени в него.Успяваше да изцеди най-ценното от всяка една от нас като на шега.

Не позволяваше униние и неувереност. Още чувам гласа му в ушите си след толкова години: „Момичета, момичета, вие играете всеки божи ден. Играете докато се събличате и обличате, докато си пиете кафето, докато флиртувате. Ами изиграйте го и на сцената, де!”

Беше най - добрия ми приятел в онези години. Непрекъснато се шегуваше с мен и Кристен.

Наричаше ни „сладко”и „горчиво” Може би защото Кристен винаги излъчваше някакво сладникаво кукленско очарование около себе си, а аз бях непрекъснато сериозна до подозрителност. „Ех, ако можех от двете ви да изработя една - Оскарът няма да ви се размине” често казваше той през смях.

Пиеше като смок. Но беше чаровник. Не успях да стигна до леглото му докато завърших, за Кристен - не съм съвсем сигурна. Но продължих да си го обичам някак си по навик както удавникът обича сламката. Все пак не му посветих самоубийство както две глупачки от курса, които не умряха, но ги изключиха от училището, а и на Марк разклатиха позицията.

Години не бяхме чували нищо за него. Освен че бил в Чикаго в някаква мижава театрална школа, после го уволнили. Често боледувал. Все откъслечна информация.

Ние с Кристен безпроблемно се дипломирахме. Тя  още веднага  се уреди с главна роля в един сериал и беше много известна няколко години.

Аз кретах с епизодични роли и хронично дубльорстване в различни театри, на няколко пъти записвах телевизионни реклами. Озвучавах субтитри. И все по-рядко си намирах ангажимент, който и мен да удовлетвори и пари да носи.

Докато Кристен набързо се омъжи и разведе три-четири пъти, аз направих само един опит, но с възможно най-неподходящия човек и след две години взаимно мъчение се разделихме и се спасихме един от друг.

И сега, приближаваща петдесетте, поувяхнала, с жилище под наем и кола на изплащане се чувствах, толкова стара, самотна и толкова нещастна, че повече няма накъде...

                      Когато ми съобщиха за Марк, тръгнах импулсивно без да се замисля към летището.Явно и Кристен е реагирала бързо. Срещата въпреки тъжния повод ни сближи и ни върна отново до ниво неразделни дружки.

Кристен предложи да се върна в Ню Йорк с нейната кола. Приех и по икономически съображения.

По време на дългото пътуване говорихме много. Ясно ми беше, че Кристен по- успешно от мен воюваше с живота. Изглеждаше свежа, лъчезарна, красива както някога. Изпъкваше добре в материален план, за разлика от мене.

Тя, от своя страна, явно също си беше направила правилните изводи относно окаяното ми положение, защото ми предложи съдействие за кастинг към Агенцията, с която работеше.

Нарече я "Студио архив на бъдещето". Каза, че плащат добре за заснети епизоди, които може да не се използват и още по-добре, ако епизодът бъде употребен.

- Има регулярни кастинги всеки последен понеделник от месеца, освен целенасочените, които са по-рядко. Мога да те запиша за участие и да ти взема номерче. Ще ти се обадя за да ти съобщя номера. Яви се, пък каквото сабя покаже. Кристен се усмихна, като в усмивката ù имаше нещо гузно и сякаш за момент на лицето ù се изписа вина. После ми подаде листче с адреса на студиото, разменихме си телефоните и ме остави на спирката на метрото...

След два дни ми се обади, за да ми съобщи номерчето. Пожела ми успех.

Вечерта, срещу решаващия понеделник трескаво преобърнах гардероба си поне три пъти. Не намирах нищо подходящо като за кастинг. Накрая реших, че ще бъда себе си на кастинга, пък ако ме одобрят ще покажа, че мога да бъда всяка друга жена на планетата.

Пъхнах се в класически костюм - сако с пола до коленете, в млечно бежово, кафяв шлифер, шал в същата гама и се огледах в огледалото: Отсреща ме погледна все още привлекателна жена, на средна възраст приличаща на домакиня, внезапно получила покана за прием. Намигнах ù в огледалото и тръгнах.

Като за поразия валеше. Излязох от таксито и въобразявайки си, че чадърът ще ме предпази от пороя  се отправих към  студиото направо през локвите.

Вмъкнах се във входа и любезно, с отиграна досада в погледа съобщих на портиера, че имам среща в студиото.

Той се усмиха сдържано и попита с кого имам среща.

- Всъщност аз съм за кастинг - набързо се разоръжих аз

- Номерчето ви? погледна ме той  от своя страна с добре изиграна досада в погледа.

- 36- въздъхнах аз.

- На втория етаж, втората врата вляво - махна с ръка той, сочейки към асансьора...

                     Втората врата вляво, с невзрачна табелка „Първични кастинги” прикриваше неголяма стая съдържаща диван, два фотьойла, малка масичка пред тях и отсреща масивно бюро в махагонов цвят, покрито с папки и листи, а зад него седяха и ме изгледаха с умерен интерес в погледа двама мъже на около четиридесет, с пригладени тъмни коси, тънки мустаци, облечени в тъмни костюми, сиви вратовръзки и уеднаквени жестове като близнаци. На третия стол се поклащаше къдрокоса блондинка в елегантна черна рокля и живи зелени очи, които ме измериха неколкократно по хоризонтала и вертикала, после  усмивката ù ме докосна и с дрезгав глас ме помоли да седна на дивана.

Тримата си заговориха с недомлъвки и заразглеждаха някакви снимки пред себе си.

После жената погледна към мен, и  ме помоли да стана, да прекося стаята от дивана към прозореца и обратно като покажа с езика на тялото си, че ми е студено и влажно.

Чувството върху собствената ми кожа беше твърде прясно. Прекосих стаята, бързо, като се прикривах от въображаеми дъждовни капки с дамската си чанта. Щом стигнах до прозореца завих обратно към дивана, хвърлих чантата, грабнах шала си и започнах да попивам влагата по косата си.

Погледнах към тримата, потръпвайки зиморничаво с рамене като брадичката ми леко се наклони към лявото рамо. Спрях етюда и ги загледах с очакване.

- Били ли сте изоставяни някога?- попита единият „близнак”

- Да - отвърнах с леко колебание в гласа.

- Изневерявали ли сте някога?- попита другият

- Не знам - отвърнах докато ровех живота си мислено в правилната посока.- Може би трябва да уточните смисъла на въпроса : за физическа или емоционална изневяра става дума?

- А бихте ли изневерили на себе си в името на някаква кауза?- подаде нова словесна кукичка първият.

- За принципи ли си говорим или за финанси?- нахално подхвърлих бърза дуплика и се приготвих за дълъг спор .

- Достатъчно! Мисля, че притежавате някои от нужните ни качества- изрече блондинката като се изправи - Аз съм Лорета Франк. Моля да извините господата -това са Кларк Томпсън и Матиас Лопес от Сектор първични кастинги- наричаме ги сиамците, защото почти денонощно са заедно.

Ако ви трябва мнението на единия - то винаги е същото като на другия.

Всъщност класирахте се за вторично - активен кастинг. Утре в девет в студиото на третия етаж, ще ви подготвят за изпълнение на тематично - уподобен етюд.От неговото изпълнение ще се разбере крайния резултат.

Тя се изправи, подаде ми ръка за сбогуване и ми пожела успех. Близнаците кимнаха с еднакво дозирани усмивки и дори не си направиха труда да се изправят.

          На другия ден, на третия етаж, първо ме гримираха, сложиха ми руса перука, облякоха ми костюм тип „Шанел” в тъмно синьо и бяло. Инструктираха ме за походка и точно определени жестове с ръце, както и кимващо движение на брадичката към лявото рамо. Изпълних определените позиции, казах предвидените монолози, после спорих на висок стил с беловлас актьор, пред внушителна бутафорна сграда, с фасада в пастелно розово. Казаха да изчакам за отговор.

Чаках близо час на едно канапе във фоайето. Край мен преминаваха забързани мъже и жени, някои дегизирани,  други  разнасяха дебели папки или мъкнеха подвижни стълби и части от декори под мишница. Когато почти се бях накиснала в локвата на самосъжалението си ме извикаха за да ми честитят назначението.

Назначиха ме  на временен щатен договор към студиото, с твърда заплата, осигуровки, допълнителни суми при употреба и клауза за поверителност и лоялно поведение към фирмата. Бях съгласна на всичко. След продължителниия период на безпаричие и безработица бях повече от съгласна на всичко.                                                                   

Започнах от следващия ден.

Работата не беше тежка. Няколко седмици репетирах ролята, отработвах жестове, усмивки, учтиви фрази.

После ме запознаха с колега с когото щях да продължа снимките извън студиото.

Млад, приятен с ниско подстригана коса и съблазнителна усмивка.

Слава богу не беше  порно. Първо заснехме няколко клипа докато обядвахме в някои от шикозните ресторанти на града. После трябваше да ни снимат на влизане в мотел, от краймагистрален тип,  тих и закътан, където приличахме на влюбена двойка, която крие щастието си от чуждите очи.

Една вечер случайно се загледах в новините. Сенатор Пол Едуардс със съпругата си бяха на  посещение в старчески дом. Част от предизборна кампания за президентски избори. Луси Едуардс беше руса, синеока, с разбираща усмивка и аристократична походка. В синьо - бял костюм тип "Шанел", бели обувки на токчета, кимащ тик към лявото рамо.   Моята роля - в реалния живот.

После скандалът се разрази почти в края на кампанията. Сенаторската съпруга изневеряваше нагло с някакъв младок. Криеше се по мотелски стаи. Визията на младежа се припокриваше с тази на мотелския ми партньор. Имиджът на политика се сриваше. Рейтингът му също.

                            В студиото ме  поздравяваха. Получих допълнителни пари за употреба. Много пари. Конкуренцията от политическия елит поръчала клиповете плащаше луди пари за произведения ефект.

Беше ми чоглаво. Чувствах се виновна, въпреки, че нито идеята, нито употребата бяха моя идея.

Сенаторът ограничи публичните изяви, а съпругата му сякаш изчезна от медийното пространство.

Чувствах се гадно. И една сутрин реших.

Хванах такси в посока дома на сенатора. Щях да пробвам да се срещна с Луси Едуардс и да се извиня. Таксиджията се оказа невероятен бъбривец. Дъщеря му работела като камериерка в дома на Едуардс и явно беше доста осведомен. за делата на семейството. Казах му, че отивам на интервю за работа там, и той ме посъветва да пропусна интервюто, защото след последните събития сенаторската съпруга получила нервна криза и се озовала в психиатрична клиника. Естествено официалната версия била, че е при болната си майка в Охайо...  

Послушах съвета му и се върнах обратно. Вечерта се напих до припадък докато кроях планове да отмъстя на себе си...

                           На следващия ден ме извикаха и ми възложиха нова роля. Всъщност старата роля, но с разширение и командировка. Надбавките си струваха гузната ми съвест. Този път плащаше другият отбор.

Няколко дни учих малко известни биографични данни, разположение на помещения, имена на роднини, политици и прислуга...

После  ме командироваха. В дома на сенатора...  И в спалнята му...

                       Заживях чужд живот. Бляскав и подчинен на политическите капризи и амбиции на един лидер.

Дадох пресконференция. Обясних, че младежът с когото ме бяха заснели не ми е любовник, а син на мой далечен роднина. Неудачник, с дългове. Искала съм да му помогна, без да навредя на кампанията. Мирът в дома на сенатора бе въстановен.

Рейтингът му се повиши.

Получих допълнително възнаграждение за втора употреба. И странно гласът на съвестта ми стана по-нисък от шепот и нямаше нужда дори да го давя в алкохол.

Все по-рядко в сънищата ми се прокрадваше онази идея да отида в онази клиника, при онази жена, и да ù поискам прошка... Но не в това беше проблемът.

                        Случайно научих, че онази жена, в онази клиника, носеше моето име, моят адрес и моята биография...  До едно време се чувствах ограбена и изтрита от лицето на света... Но ангажиментите ме обсебваха и с всеки нов ден все повече бях нея и все по-малко себе си... Пък и ролята с всеки нов ден ми пасваше като втора кожа.

Убедена съм, че Пол ще  стане президент. И ще има нужда от първа дама до себе си.

И ще я има. Каквото и да ми струва. И това ми харесва.

Макар да прилича на абонамент. Абонамент за първа дама втора употреба.