Ако Данте беше жив

    Всеки човек се ражда с чиста душа. С всеки ден от живота си, жаждата му да знае и да има става все по-силна. Той расте обгрижван от родителите си, които с всички сили се стремят да има щастливо детство. Но с този стремеж, те налагат ограничения. Плашат детето с несъществуващи чудовища, само заради това, да бъде послушно. Чертаят рамки, в които затварят душата му и то усеща детството си като част от живота, която е под контрол. Още в най-ранните си години, в детето се заражда и първата осъзната мечта. А тя е, да стане голям човек и да може да взема решения. Минават ден след ден, година след година. Идват първите любовни трепети. Сърцето бие лудо, но разумът спира чувствата, послушал съветите на родителите. Времената са различни и винаги има сблъсък между поколенията. Борбата между емоции и разум, уважението и ценностите и мечтата за свобода не дават спокойствие на младият човек. И когато настъпи този ден, в който той може да решава сам, тогава разбира, че в този свят няма нищо безплатно. Всяко нещо си има цена. Така и свободата струва скъпо. Животът му я дава, но срещу билет за представление, което ще гледа докато е жив. С примамливи реклами, че ще присъства на комедия, младият човек е привлечен и с надеждата, че ще се забавлява тръгва към театъра. Малко хора знаят, че всъщност комедията е жанр, в който началото е оптимистично, а завършва с тъга. Когато получи билета, човекът се изненадва от това, че има номер на ред и място. Все пак мечтата му е била сам да избира. Влиза в голямата зала на житейския театър. Намира стола, на който трябва да седне. А до него, напълно непознат, определен му от живота като спътник. Но вече е взел билет, платил е прескъпо за него и сяда. Душата му е неспокойна. Иска да споделя. Да чувства. Да обича. А до него стои мълчанието. Само като си помисли, че до там е стигнал с най-добрите си намерения, незнайно откъде усеща горещината на несбъднатите си мечти. Някой угаси лампите в салона. Залата беше пълна, но толкова тихо, сякаш нямаше никой. Чу се шум. Завесата откри сцената. Публиката стоеше като вцепенена. Звучи музика от Вагнер, която придаваше още по-голям драматизъм. Декорът всяваше страх във всеки човек. Случки и събития, оставили следа във времето показваха ненаситността и алчността на хората. Младият човек не знаеше какво е ад. За него бе достатъчно да мечтае. Гледайки фотографиите от декора, той си даваше сметка, че всъщност мечтите на едни хора, техният рай, са ад за други. Ако някой е искал да притежава богатство и слава и е направил всичко възможно на всяка цена да ги придобие, то друг е платил за това. Така са се случили войните, донесли нужното на шепа хора, а отнели живота на близките на невинни съвременници. Зависимости, които убиват, пожари, тероризъм. Всичко бе съхранено историята на ада. За тези, предизвикали злините, огънят свети, а за пострадалите, гори болезнено, до нетърпимост. Ангелите, облечени в добродетели, не издържат на гледката и затварят очи, с надеждата, че някой ден и това ще мине. Докато Дяволът, чете самодоволно Данте Алегиери. Може би е още в онази част, в която човекът преминава през ада, преди Чистилището. В залата на театъра е тихо. Чува се само как пукат сухите дни от огъня, когато на сцената излиза жена. Тя гледа така, сякаш пронизва с поглед точно в очите на всеки един от публиката. Никой не забеляза как бе облечена, но всички чуха думите, които тя изрече, сякаш взела пламък от огъня:

" През ад и чистилище преминава душата.
Надменна върви по стръмния път.
Не я спира дори страхът от лъжата,
че „праведно” е живяла в човешката плът.

Девет кръга на ада – в тях врят сетивата.
- Къде е очистителния огън? – крещи гласът.
Заблуда или блаженство е светлината?
С грубост и алчност не ще оцелее светът.

Страст и любов срещу лукавство и измама
В поеми се възпяват като тайнствен лек.
Преплита се средновековната драма
с морала на съвременния век."

Тази жена е Съдбата. Всяка нейна дума се забива като нож с сърцето на зрителя. Нима терзанията и тъгата, които е изпитвал са били грях? Дали, когато е искал нещо на всяка цена, не е ощетявал друг? Когато се е борил за място в живота на човек, който проявява безразличие и е пренебрегвал чувствата на друг, който го е обичал... Въпроси без отговори. Думи, които водят до мъдростта. Защото адът не е някъде далеч. Това, че не го виждаме не означава, че не съществува. Той е тук, на земята. Всяко нещо, което ни отдалечава от обикновения начин на живот е стъпка към ада. Когато ламтим за съвсем ненужни неща, които да трупаме и да демонстрираме състояние, ние разпалваме огъня, който ни изгаря всеки ден. Животът ни е дал достатъчно, за да съществуваме. Блага има за всички. Само, когато душата е спокойна и се радва на всичко, а и благодарна за това, тогава човекът живее в хармония, за която казват, че е раят.
Ако Данте беше жив, щеше да се наслаждава на тази комедия. Знаейки, че пътят на всеки човек минава през Ад, Чистилище и Рай. И през вековете не се е променило това, че всичко е в нашите ръце. И всъщност, с амбициите и неблагодарността си, човек превръща рая който има в ад. А не е никак трудно, да се радва на миговете, подарени от живота и да следва естествения ход на своето съществуване.
Комедия.
Човешка комедия.

16.08.2020 г.
Автори:
Миглена Хаджипенчева©
Явор Перфанов©
 

.