Ако никога беше всякога, животът може би щеше да бъде по-безболезнен, по-чужд откъм сълзи и по-склонен да не ни мачка... Някога, когато бях дете, обичах да играя на плажа и да правя дворци от пясък и вода. Днес гледам песъчинките, мидено несъвършенство и си мисля за мечтите - също толкова крехки и красиви, колкото са и мидите, но и също толкова обречени от океана на живота... Може би и аз направих грешката на всяко едно пораснало дете - смених очилата, които носех и продадох розовия им цвят за черен... Преди нямах търпение да порасна, а сега единственото ми желание е отново да съм дете, за да бъда щастлива. Стъпвам по пясъка и морската пяна гъделичка настръхналите ми ходила. Вече е късна есен, но това никак не ме интересува - човек понякога трябва да бъде малко луд, за да спечели капка наслаждение и неповторимост. И нищо, че морето е сърдито, мога да си спомня осезателно всеки един незаменим момент, свързан с този плаж. Затварям очи и сякаш го виждам пред себе си, млад и безгрижен, изп ...