Алкохолът на един живот
Аз не пия алкохол. Не защото е вреден, ами просто не ми харесва, не намирам за нужно и необходимо да се наливам и напивам до припадък. Не искам да се унижавам пред хората, не мога да си го позволя. Или поне така си мислех. Не знам защо, но преди няколко дена си взех една бутилка мартини? Видях го в магазина и не знам какво, но в мен нещо каза: купи го. Даже си купих един огромен буркан с маслинки. Прибрах се вкъщи и изпих три чаши мартини, всяка с по три маслинки.
Родителите ни пият страшно много, може би за това не харесвам алкохола и не искам да пия, но след тези три чаши с мартини се почуствах различно, почуствах се много добре, даже и не ми се вечеряше. Главата ми леко се замая и всичко придоби съвсем различен ъгъл. Не ми пукаше за нищо. Сякаш алкохолът притъпи всичко, което крещеше в мен за отговорности и проблеми. Почуствах се така, все едно няма никой покрай мен, сякаш аз съществувам като отделен атом, атом, който няма да се свърже. Атом, който ще лети вечно във вселената, без да му пука за физичните и химичните закони. Атом, обграден с някаква защитна стена, която никой няма да пробие. Почуствах се невероятно, ако може така да се обобщи.
На другата сутрин даже нямах главоболие, апетитът ми беше изчезнал тотално, не ми се ядеше нищо, в устата ми беше останал само соленият вкус на маслинките. Но не някак си натрапчив, а приятно солен, сякаш като невероятен спомен, който можеш да усетиш със сетивата на езика си. През целия ден не успях да се отърва от този вкус, дори сутрешното кафе с цигарата не успя да премахне солеността в устата ми. Но не беше само вкуса, който не изчезна през целия ден. Това усещане за безгрижност ми липсваше, проблемите ми ме затрупаха, а снощи даже и не мислех за тях, не ми пукаше и за последствията. Вечерта имах моята защитна стена, но на сутринта тя беше изчезнала. Вечерта като се прибрах, пак изпих три чаши мартини, всяка с по три маслинки, но този път усещането беше различно, беше познато и сякаш го желаех, сякаш организмът ми цял живот е чакал за това. Сякаш се преродих, събудих се от много дълбок сън...
Това продължава, успях да смъкна десет килограма за отрицателно време, не ми се ядеше нищо, тези маслинки сякаш бяха вълшебни, успяващи да задоволят глада ми, а мартинито, моята жажда. Започнах да си върша работата много по лесно, не ми пукаше за нищо, не се притеснявах, петната по кожата ми изчезнаха, очите ми придобиха онзи блясък, който имат само филмовите звезди, имам повече енергия дори от моите детски години. А усещането е незаменимо, усещам как летя в небето, как се нося покрай хората и не ми пука за тях, аз съм там, аз съм в моята вселена, в която никой друг не е. Сега разбрах фразата – „Алкохолът е упойката за операцията, наречена живот”. Какво толкова лошо има да изпиеш няколко чаши мартини с малко маслинки?!?!?!?!?
© Алекс Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Малее, много оспорвано това. Това е просто едни разсърждения нишо повече, не мисля че се отнасят за който и да е.
-
"Вечерта като се прибрах, пак изпих три чаши мартини, всяка с по три маслинки, но този път усещането беше различно, беше познато и сякаш го желаех, сякаш организмът ми цял живот е чакал за това. Сякаш се преродих, събудих се от много дълбок сън..."
Става дума за алкохолен глад - принуда за пиене, силна, непосредствена заплаха за собствения живот и живота на околните!!! -
е,то и кокаина ги прави щастливи
това гледна точка ли е или мнение? -
Не мисля че отношението е не отговорно. И не оправдавам действие или недействие с пиенето, просто си израязявам гледната точка за това, което прави хората по щастливи хихихихихих, а това кой колко пие и къде не ми влиза в работата
-
Абе то така, ама не съвсем...
Алкохолът изисква едно по-отговорно отношение. Той не е оправдание за недействие... или лошо действие.
Вземи дрвените гърци за пример...
хм, по-добре да спра тук. -
Интерестни разсъждения. Да видим какво ще стане след 20 години може и да се пропия
-
Хората си го казали "По-добре известен пияница, отколкото анонимен алкохолик". Поздрав, хареса ми.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
