Седях една вечер на тераса, а детето ми дойде и седна в скута ми.
Вдигна главица и ме погледна с големите си сини очи.
Аз се наведох и целунах русата му косица.
То погали бузата ми и попита :
-Мамо, ангелите съществуват ли?
Замислих се. Има ли наистина ангели? Ако да – дали не се навърта и сега някой около нас? Стана ми малко странно, че не успях да отговоря на въпроса на сина ми, а обикновено успявам да му обясня всичко.
Той, сякаш усетил несигорността ми, се усмихна и каза :
-Мамо, не знам дали има ангели, като тези в приказките, но ти си моят ангел!
Тогава разбрах – ангели има! Те се крият в усмивките на децата ни, в целувките на любимия ни, в смеха и тъгата, в сълзите и мечтите.
Повярвайте – всичко около нас е сътворено от ангели, които ни закрилят и ни даряват моменти, като този, в които седиш, прегърнал детето си и се радваш на това, че си жив!