- Кажи ми... - каза Марк и обърна главата си към Беа. На красивото ù бледо лице се изписа очудване. Тя го погледна с въпросителен поглед и го остави да продължи.
- Наистина ли ме обичаш? - тези думи той изрече някак... неуверено, но не отмести поглед от любимата си. Няколко секундното мълчание накара Марк да изтръпне. Страх обхвана нечистото му сърце. Беа го погледна с красивите си зелени очи, усмихна се и каза:
- Обичам те! - и понечи да го целуне, но момчето бързо се отмести.
- Марк, какво има? - попита Беа и хвана леденостудената му ръка.
- Ти си ангел,... Ангел! А аз... аз съм демон... Толкова е трудно! - изкрещя той и погали косите ù сякаш за последно...
- Не искам да те губя! Няма да те пусна да си отидеш! - прошепна тихо Беа и малките ù горещи сълзи закапаха... отново... Та тя го обичаше толкова много. Знаеше, че не е лош. Знаеше, че го боли и беше готова да му помогне, да излекува всичките му рани.
Въпреки думите ù, той се обърна и с бавни стъпки започна да се отдалечава. Беше ...