- Кажи ми... - каза Марк и обърна главата си към Беа. На красивото ù бледо лице се изписа очудване. Тя го погледна с въпросителен поглед и го остави да продължи.

- Наистина ли ме обичаш? - тези думи той изрече някак... неуверено, но не отмести поглед от любимата си. Няколко секундното мълчание накара Марк да изтръпне. Страх обхвана нечистото му сърце.  Беа го погледна с красивите си зелени очи, усмихна се и каза:

- Обичам те! - и понечи да го целуне, но момчето бързо се отмести. 

- Марк, какво има? - попита Беа и хвана леденостудената му ръка.

- Ти си ангел,... Ангел! А аз... аз съм демон... Толкова е трудно! - изкрещя той и погали косите ù сякаш за последно... 

- Не искам да те губя! Няма да те пусна да си отидеш! - прошепна тихо Беа и малките ù горещи сълзи закапаха... отново... Та тя го обичаше толкова много. Знаеше, че не е лош. Знаеше, че го боли и беше готова да му помогне, да излекува всичките му рани. 

 Въпреки думите ù, той се обърна и с бавни стъпки започна да се отдалечава. Беше нужно да се върне там, откъдето бе дошъл, а именно - мрачния и тъмен Ад. Мисълта, че той отново ще е се завърне там, разкъсваше ангелското сърце на Беа. Тя изтича след него и го прегърна в гръб. Притисна го силно до себе си, сякаш не искаше никога да го пуска.

- Ще дойда с теб! - каза тя спокойно и уверено. Думите ù накараха Марк да изтръпне.

- Какво? -  попита в учудване той.

- Идвам с теб... НАВСЯКЪДЕ... Дори и в Ада ще останем заедно! - след всичко това, което каза Беа, Марк не можеше да проумее... не разбираше тази нейна любов. Та той бе недостоен за нея!

- Но защо? Защо си готова да дойдеш с мен? Толкова ли е голяма любовта ти? - прошепна Марк.

- Това... това е СИЛАТА НА ЛЮБОВТА МИ! - изрече Беа и притисна Марк още по-силно до себе си.

П.С. Имената са от един филм, който гледах преди много време. Та реших да ги използвам.