Апокалипсис сега
849
0
0
1 мин за четене
Вратата на външната тоалетна зееше отворена, сякаш ме подканваше да вляза. И аз влязох, за да освободя "напрежението" от бирата, която бях изпил в селската кръчма. Бях заел разкрачена поза, когато някъде изпод краката ми се чу зловещо скърцане, сякаш излязло от английски филм на ужасите.
Тогава се загледах в подробностите на мястото - беше някаква стара външна тоалетна, построена от набързо и небрежно сковани дъски, които се намираха в напреднал стадий на процес на гниене. На много места с невъоръжено око се виждаха зеещи дупки, причинени от активната храносмилателна дейност на поколения дървояди. В резултат на тази амортизация на строителния материал, постройката, като разположение спрямо земната повърхност, удивително напомняше на наклонената кула в Пиза. С тази разлика, че кулата си стои наклонена и не пада от векове, а тази тоалетна имаше всички шансове да рухне при някой по-настоятелен порив на вятъра. Ситуацията допълнително се утежняваше и от моето наднормено тегло, което идваше в повече спрямо товароемните възможности на дъсчения под, разделящ краката ми от зейналата черна паст на септичната яма. Всеки грам от анатомията ми предизвикваше гравитационните сили да работят усърдно по практическото доказване на своето съществуване и закономерно действие спрямо телата. Застинах като паметник на незнайния войн, защото усещах, че всяко мое помръдване би имало сеизмичен ефект на въздействие върху крехкия баланс, на който се крепеше архитектурната цялост на санитарния възел. Гледах с изцъклено празен поглед на глиган, чиято трофейна глава е закачена на стена в ловно-рибарско дружество. А краката ми продължаваха да бъдат разкрачени като на каубой, който е яздил 10 дена през прерията, без да слиза от коня. Едра капка пот се стече по лицето ми и полетя към бездната, която отговори с ехо, когато капката падна на дъното: "Шлюпппппппппппп!" След което настана тишина. Космически ледена тишина в очакване на Апокалипсиса. Изведнъж някъде от много далече извъня GSM. Мелодията ми беше позната. Същата като тази, с която се будех сутрин за работа. Ха?! Нима всичко това беше сън? Усмихнах се и ми олекна. Въздъхнах дълбоко от облекчение. Но въздухът, който изкарах беше достатъчно силен, за да срине тоалетната с гръм и трясък върху мен...
Тогава се загледах в подробностите на мястото - беше някаква стара външна тоалетна, построена от набързо и небрежно сковани дъски, които се намираха в напреднал стадий на процес на гниене. На много места с невъоръжено око се виждаха зеещи дупки, причинени от активната храносмилателна дейност на поколения дървояди. В резултат на тази амортизация на строителния материал, постройката, като разположение спрямо земната повърхност, удивително напомняше на наклонената кула в Пиза. С тази разлика, че кулата си стои наклонена и не пада от векове, а тази тоалетна имаше всички шансове да рухне при някой по-настоятелен порив на вятъра. Ситуацията допълнително се утежняваше и от моето наднормено тегло, което идваше в повече спрямо товароемните възможности на дъсчения под, разделящ краката ми от зейналата черна паст на септичната яма. Всеки грам от анатомията ми предизвикваше гравитационните сили да работят усърдно по практическото доказване на своето съществуване и закономерно действие спрямо телата. Застинах като паметник на незнайния войн, защото усещах, че всяко мое помръдване би имало сеизмичен ефект на въздействие върху крехкия баланс, на който се крепеше архитектурната цялост на санитарния възел. Гледах с изцъклено празен поглед на глиган, чиято трофейна глава е закачена на стена в ловно-рибарско дружество. А краката ми продължаваха да бъдат разкрачени като на каубой, който е яздил 10 дена през прерията, без да слиза от коня. Едра капка пот се стече по лицето ми и полетя към бездната, която отговори с ехо, когато капката падна на дъното: "Шлюпппппппппппп!" След което настана тишина. Космически ледена тишина в очакване на Апокалипсиса. Изведнъж някъде от много далече извъня GSM. Мелодията ми беше позната. Същата като тази, с която се будех сутрин за работа. Ха?! Нима всичко това беше сън? Усмихнах се и ми олекна. Въздъхнах дълбоко от облекчение. Но въздухът, който изкарах беше достатъчно силен, за да срине тоалетната с гръм и трясък върху мен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Todos los derechos reservados
