Аре стига, бе! - 13
Както и да е!
Тръгнах към стаята си. Крачетата ми като че ли подхвръкваха. Ходех леко и бях бодра. Загледах ги – ах, тези палави крачета.
Това е истината.
Бяха палави, подвижни и стискаха здраво.
Така, де!
Женските крака са направени да са гъвкави и чупливи за да се вдигат за когото трябва.
О, Боже!
Еми, да... отивам до Варна. Градът на мечтите, въздишките и спа насладата за крачета ми. Те обожават морската вода и могат с часове да цопуркат във нея. Обичам да стъпвам и върху камъчета защото ми правят страхотен масаж. Обожавам да седя на пясъка и с вдигнати стъпала да посрещам прилива на морските вълни. Как приятно се разбиват в стъпалата ми. Усещането е невероятно и подобно на сребрист дъжд, всяка капка от който ме докосва и създава нежни вибрации по кожата ми.
Затварям очи.
„Колко е хубаво във Варна! М-м-м… морето. Бира под чадъра. С готини хора и дъра-бъра. Да ми „пее” морето... ей така, цяло лято мога общо взето. Може и да е по-хубаво, но засега ми липсват едни с ...