Не знам кое е по-болезнено... спомените за една отминала любов, които витаят като призраци в съзнанието ти и носят със себе си само болка и меланхолия, или нещата, които започват да се изплъзват от мислите, дребните жестове и думи, които някога са те правили щастлив, но постепенно забравяш, че изобщо са съществували.
Забравяш лишените от смисъл разговори, думите, изречени от любимия човек, които понякога са те наскърбявали, друг път са те карали да се усмихваш, песните, на които танцувахте прегърнати и темите, на които никога не постигнахте съгласие. От паметта избледняват среднощните телефонни обаждания, както и съненото „Добро утро". Забравят се прегорените вечери и счупените чинии, цветята, които така и не получи, избеляват случайно направените снимки. Не помниш звънкия му смях, който винаги те караше да настръхваш от удоволствие, нито погледа, който ти отпращаше, когато те желаеше. Забравяш лошите думи, които сте си разменили и сълзите, пролени един за друг. След връзката ви остава ...