Не знам кое е по-болезнено... спомените за една отминала любов, които витаят като призраци в съзнанието ти и носят със себе си само болка и меланхолия, или нещата, които започват да се изплъзват от мислите, дребните жестове и думи, които някога са те правили щастлив, но постепенно забравяш, че изобщо са съществували.
Забравяш лишените от смисъл разговори, думите, изречени от любимия човек, които понякога са те наскърбявали, друг път са те карали да се усмихваш, песните, на които танцувахте прегърнати и темите, на които никога не постигнахте съгласие. От паметта избледняват среднощните телефонни обаждания, както и съненото „Добро утро". Забравят се прегорените вечери и счупените чинии, цветята, които така и не получи, избеляват случайно направените снимки. Не помниш звънкия му смях, който винаги те караше да настръхваш от удоволствие, нито погледа, който ти отпращаше, когато те желаеше. Забравяш лошите думи, които сте си разменили и сълзите, пролени един за друг. След връзката ви остават забравени фиби, захвърлени четки за зъби, телефонни номера, които с времето се променят, любезното „Как си, обади се някой път".
Отначало усещаш аромата на любимия по дрехите си или по завивките в леглото. Познатата миризма кара кожата ти да настръхва от спомените, сърцето ти да се свива в болезнен спазъм, очите ти да се изпълват с бездънна самота. Усещаш болката да не можеш да го докоснеш, да не можеш да допреш устни до неговите, нито да прокараш пръсти през наболата му брада. Но с течение на времето ароматът му избледнява и ти забравяш как миришеше любовта.
Времето заличава спомена за важните неща, за нещата, които някога означаваха всичко за теб. Времето отмива спомена за това как те е завивал през студените нощи, как те е притискал до топлото си тяло, как е успокоявал неспокойните ти сънища, как се е наслаждавал на извивките на тялото ти, как е докосвал всяка част от него с устни, как е бил твой на фона на запалени свещи и ароматни масла. Забравяш първия път, когато го срещна и разменихте любопитни погледи, както и първия път, когато беше негова.
Не помниш тръпката, която те изпълваше, когато идваше при теб, нито болката, когато все пак не идваше. Забравяш ревността, която се мъчеше да прикриеш и любовта, която не искаше. Заличава се желанието да крещиш на света, че обичаш и че си щастлив. Забравяш първия път, когато ти каза, че те обича, както и деня, когато те остави с разбито сърце. Забравяш красотата на преживяното и болката от загубеното.
Вече не помниш как точно звучеше гласа му, а това ти се струваше, че никога няма да можеш да забравиш. Не помниш топлината на прегръдката, в която се унасяхте преди да заспите вечер, нито помниш колко наситено сини ставаха очите му, когато бавно и дълго потъвахте в любовта.
Не знам кое е по-болезнено. Не исках да забравя малките неща, които крепяха връзката, но с времето преживяното и споделеното започна да избледнява в съзнанието ми. Опитвайки се да запазя красивите си спомени, започнах да забравям огорчението и болката, но после осъзнах, че забравям всичко, свързано с любимия... Само понякога, когато ме лъхне познатият парфюм, настръхвам, но не винаги осъзнавам какво кара сърцето ми да се свива. Скоро ще забравя и този аромат... или ще го заменя с друг. Може би времето все пак наистина лекува...