10 oct 2019, 17:34

Аз

  Prosa » Otros
669 0 2

Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.

Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.

Имаше шапка с наушници. Плетена.

Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпруг
пижамата и панталоните ли?

Продавачките деликатно се опитваха да я гонят, избутвайки я с вратата навън.

Точно така нахълтвам в мислите ти и започвам да те боля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...