10.10.2019 г., 17:34 ч.

Аз 

  Проза » Други
351 0 2

Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.

Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.

Имаше шапка с наушници. Плетена.

Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпруг
пижамата и панталоните ли?

Продавачките деликатно се опитваха да я гонят, избутвайки я с вратата навън.

Точно така нахълтвам в мислите ти и започвам да те боля.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??