Аз лягам с мъжа ти, не спя с него
Като прахосмукачка за автомобил си, навсякъде се ровиш за моята коса. Цвета ли ти харесва? От ръцете на мъжа ти е, като балсам е за нея. Ще ти услужа със спиралата си, цяла вечер я гледаш върху ризата му. Чудиш се какво червило използвам, щом и след един душ седи по тялото му. И парфюмът ми, който го е обвил седмици наред. Нищо особено не са. Просто той се завива нощем с мислите за мен.
Търси мен, когато уж случайно се обръща, когато се припознава във продавачката, дори когато те прегръща, пак гледа назад... Към мен.
Не, не искам любовта му да ме обича като мама и тате.
Не, не искам парите му да ме облича в тях.
Не, не искам и да те нараня. Нито храня някакъв каприз. Аз просто се забавлявам, а той търси нещо като изгубена вещ в препълнен градски транспорт.
Защо точно мен?!
Защото не ми пука, защото няма какво да губя, защото го разбирам, не го питам къде е бил, защо е закъснял, защото знам всичко.
Да, не го чакам с топла вечеря, нито му пера чорапите...
А просто го разбирам, изслушвам, не се притеснявам да изгарям, не го връзвам, мислейки, че ще отлети.
Ти винаги ще стоиш пред мен, ще бъдеш законната, вярната, преданата, всеотдайната, ще бъдеш жената!
Жената, която го обича.
Не ме мрази, а го спечели отново.
Не се прави на мен.
Обичай го "въпреки", а не "заради".
Не се напивай и не рисувай осмици по пътя от мъка, отключвайки и казвайки: "скъпи, прибрах се" надявайки се поне веднъж да е дошъл преди теб и да те пита: "къде беше, по дяволите?".
Аз нямам нищо повече, което да ти липсва, освен едно - увереност да казвам "не", да му бягам по тъч линията, да съм интересна, а не вярна, да ме иска от страха, че мога да избягам.
Аз лягам с мъжа ти, но не спя с него. При тебе вечер се прибира, при тебе заспива, при тебе сънува, при тебе става, пие кафе, целува те, тръгвайки за работа.
Той е твой и не всеки път аз съм поводът за работата до късно, той наистина работи до късно, за да не ти липсва нищо.
Не го имай само на думи и само на подпис. Може да отива, но се връща при теб!
С много обич: сестра ти.
п.п. Аз нямам сестра, това е само плод на моето въображение, за да няма после нападки към мен, а краят със сестрата е само за интересен финал, иначе е за всеки, който по някакъв начин ще се познае в творбата. Поздрави!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Софийската Софиянка Todos los derechos reservados
