Аз така ги уча!

    Директорът, с дългогодишен стаж в преподаването на точни науки, като физика и астрономия, математика и информатика, гледаше листа пред себе си, където широки червени резки преминаваха през красиво изписаното решение на една сложна по вид геометрична задача. В полето отстрани се виждаха изчисленията. Те бяха ясно формулирани, от което беше видно, че ученикът не беше преписвал, а точно и ясно беше решил задача с повишена трудност. Някои от преподавателите даваха такива задачи, като незадължителни в класните изпитвания, но винаги се радваха  ако някой от учениците им дори се опита да реши част от тях, макар и неправилно. За един учител това беше израз на вниманието на учениците му не само към учебния предмет, но и към начина на преподаване на уроците в час. Подобен вид старание и внимание, означаваше, че ученикът наистина има желание да се учи и да зарадва със знанията си и успехите си преподавателя. Директорът въздъхна и най-после вдигна очи към намръщеното лице на колегата си – също дългогодишен учител по математика:

     - Колега, задачата е с вярно решение и в полето отстрани са извършвани всички пресмятания по нея, включително и груби малки чертежи на триъгълници с означения. Защо сте зачертали трите решени задачи по геометрия?

Смръщилият вежди белокос мъж, седящ на стола срещу директора, възмутено отговори:

    - Двете алгебрични решения са напълно сгрешени! Единствено първата задача е правилна. Няма как ученик, не можещ да се справя с Алгебрата, да ми решава задачи с повишена трудност от Геометрията.

     - И защо да не може?! – гласът на Директора леко повиши звуковият си еквивалент. Всеки застанал отстрани щеше да види, че той, едва се сдържа, да не реагира бурно и яростно на думите на седящия отсреща човек. – Да! Прав сте. Само първата задача от Алгебрата е решена правилно, а другите две са с грешен отговор, но задачите от четвърта до шеста включително са напълно верни.

     - Това е Геометрия! Почти няма ученик, който да бъде по-добър по Геометрия отколкото по Алгебра. А от това следва, че е преписвано и…

      - Вие проверихте ли? И, да – „почти няма”, но както сам знаете и в математиката има редица възможни решения. В живота те са още повече…– възмутено го прекъсна Директорът. При въпросително учудения поглед на колегата му, той уточни – Проверихте ли знанията на ученичката и дали тя наистина е преписвала?

     - Всеки път е така! – изграчи с пресипнал глас и с почервеняло лице учителят. – Не решава така, както съм го преподал и ги карам да ги заучават от дъската. А и последователността не е правилна,…

      - Всичко си е по правилата! – прекъсна го Директорът вече едва сдържащ се. Той също беше математик, но освен това преподаваше и Физика и астрономия, а и сам знаеше, че децата са различни. Всеки един ученик беше малка вселена, върху която учителят проектираше знанията си. Какво и как щеше да бъде възприето зависеше изцяло от личните характеристики на детето, а не от непрестанното налагане на еднаквост и тесногръдие.

    – И защо, освен че сте зачертали вярно решените и по правилата задачи по геометрия, и сте поставили оценка 3 минус, сте написали критика, граничеща с хула? Не! Първо ще цитирам написаното от Вас: „ Системният отказ на ученичката да упражнява, чрез преписване по десет пъти всеки ден написаните задачи от мен на дъската и незнанието и по математика са предпоставка за слаба оценка по предмета. Абсолютно нахалното преписване на решения на сложни задачи от сборник по Геометрия, които спрямо средните и оценки по алгебра, същата няма как да реши са под всякаква критика. За вярно решена една задача от част Алгебра и се поставя среден 3, но с  минус, поради факта, че същата не е хваната по време на изпълнение на наглото си деяние в час. Не  се зачитат за вярно решени неправилно подредените решения на задачите в геометричната част от класното изпитване.”

     - Ето, всичко съм си написал... – отсече преподавателят.

    - Не, не сте! Това не е оценъчна критика, а Ваше изградено неправилно мнение за способностите и действията на ученичката, което Вие налагате извън контекста на преподавания предмет. Не! До сега Ви питах, а сега ще ме слушате и ще отговаряте само ако ви задам въпрос. Лично проверих дали ученичката е преписвала. Както сам знаете аз преподавам на класа по Физика и астрономия и настоящата ученичка, върху която Вие най-непрофесионално поставяте своето мнение, че е „нахална преписвачка” има оценки „Много добър” при мен. Да, аз и колежката Иванова я проверихме, като и зададохме друг вид задачи от сборника по Геометрия и тя ги реши, като доказа теоремите и достигна до решенията. И, да, аз за втори път в професионален план виждам ученик, който не харесва, подчертавам, не харесва Алгебрата, но обича Геометрията и е способен да решава задачи от по-голяма сложност. Така, че другият път поставяйте две отделни оценки – 3 за алгебрата и 6 за геометрията и средноаритметичната от двата раздела. И не пишете личното си мнение, а професионалната си забележка спрямо допуснатите грешки и предложения как те могат да бъдат поправени.

Белокосият учител целият трепереше на стола и в израз да се оправдае се опита да каже:

      - Но, аз така ги уча! Ако вземе всеки да решава по другите два начина една задача, дори и вярно решена, според мен този начин е най-правилен…

       -  Това не са Ви стъклени шишета от бира! Деца са – всяко едно различно по себе си. Дори и шишетата си имат минимални разлики, колкото и да ни изглеждат еднакви!  - строго отсъди Директорът и продължи малко по-меко. – Моля, от тук нататък учете децата да обичат предмета и да го прилагат в живота си, чрез естественото запаметяване на знания, и не налагайте своите възгледи върху крехките им възприятия за света.