БАШ МАЙСТОРЪТ И МАРГАРИТА

„Няма ли други кандидати за матиране?" - написа в прозорчето за чат играчът с никнейм Баш майстора, след като беше смъкнал скалпа на поредния смелчак, дръзнал да седне срещу него във виртуалния шах-клуб.

Неколцината кибици, които бяха наблюдавали току-що приключилата партия, се ослушваха като президенти, хванати от папараци да ловуват в неподходящ момент.

„Намират се" - появи се на следващия ред в прозорчето и зяпачите установиха с любопитство, че свободните бели фигури са взети от неизвестен им шахматист с никнейм Желязната лейди.

„Я, това май е жена!" - изненада се един от тях.

„Абе маце, що не ходиш по гаджета, ами се репчиш на Баш майстора!? Ми той ще те изпапа с бикините" - иронизира друг, известен в клуба с цинизма си.

„Како, ти да не си Маргарет Тачър?" - добави трети, най-ерудираният от постоянното присъствие. Той беше достатъчно възрастен, но се обръщаше на майтап така към всички представителки на нежния пол.

„Не, само съм ѝ адашка" - отговори непознатата невъзмутимо.

Междувременно партията беше започнала. След разиграния като по учебник дебют белите демонстрираха нестандартен подход в мителшпила, направиха две привидно безсмислени жертви на фигури и преди черните да се усетят, им дадоха ефектен мат.

Кибиците полудяха от възторг. Посипаха се цветисти коментари в смисъл на: „Баш майстора си намери майстора."

„Добре играеш, няма спор" - призна победеният. - „Как си обаче на блиц? 3 минути при разменени фигури?"

„Съгласна, вземи белите."

Втората партия се разви по-равностойно. Все пак черните останаха в ендшпила с проходна пешка повече, но поради двустранния цайтнот противниците се съгласиха на реми.

Оттогава Баш майстора и Желязната лейди започнаха редовно да играят помежду си - за удоволствие на останалите членове на шах-клуба. Всеки от двамата играеше за разнообразие и с други противници, но доста по-рядко - просто никой не беше от тяхната класа.

Посещаващите сайта общо взето се познаваха един друг и повече или по-малко се знаеше кой какъв е. Така и за новата прима скоро се разбра, че живее в един и същи град с Баш майстора, и е на почти същата възраст и несемейна като него.

След около половин година двете звезди изведнъж и едновременно изчезнаха от виртуалния клуб. Това предизвика множество догадки сред постоянните участници в него, но причината за отсъствието не стана ясна. След още един месец пак така внезапно и в един и същи момент Баш майстора и Желязната лейди се появиха онлайн, и бяха засипани с приветствия и въпроси.

„Я вижте кой е тук!"

„Хеле, живи са! Слава богу!"

„Къде бяхте бе, хора?!" - и т.п.

Когато редовете в прозорчето за чат спряха да нарастват, Желязната лейди отговори:

„Едва вчера прокараха кабели за интернет до новото ни жилище. Пък и предпочитаме да играем офлайн, с дървени фигури и дъска."

„Да не намекваш, че..." - попита един бързосхващащ шахматист.

„Да, точно това натвърдява" - поясни Баш майстора. - „Имаше купон с музика на Менделсон."

„Супер! Ако беше жив Булгаков, щеше да напише роман за вас!* Честито и горчиво!" - включи се и ерудитът.

„Да бе, горчиво е и още как!" - подкрепи го друг от чатещите. - „Ама как ще ни подсладят живота, като сме във виртуала?"

„Няма проблеми, включете си скайпа и ще ви направим една демонстрация пред камерата" - обеща младоженецът. - "Новият ни скайпнейм е super_iron_masters."

* Асоциация с романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита"