Мило дете,
аз знаех, че някой ден ще се наложи да напиша тези редове. Защото знаех, че ще умра и ще трябва да поверя майка ти на теб. Тя беше любимата ми жена и ще си остане винаги. Но не аз, а ти трябва да се грижиш за нея. Да ѝ даваш любов, за да не усеща липсата ми. Да бършеш сълзите ѝ, когато е тъжна и да я подкрепяш, когато има нужда.
Ти вече си голям мъж. Можеш да се грижиш за майка си, съпругата си и децата си. Но не забравяй да се грижиш за себе си и да им бъдеш опора. Всяка вечер, когато се прибереш ги прегръщай силно и се моли да бъдеш с тях още малко.
Ти синко, си моето мечтано дете. Бъди истински син, съпруг и баща.
И обичай до последно...
© Михаела Илиева Todos los derechos reservados