Басня за двамата юнаци
Живял някога Голям Юнак.
Появяла ли се ламя или друго чудовище - хората него викали да отреже главата на страшилещето. Юнакът никога не отказвал. Така той ликвидирал сто и девет лами, светил маслото на шестнайсет вещици и изплашил до смърт голямо количество вампири и талъсъми.
Постепенно ламите и привиденията започнали да отбягват тоя край и да ходят другаде където нямало чак такива юнаци.
Това било добре дошло за юнака. Той станал Най-Големия Юнак от Всички Юнаци и се оженил за Най-Красивата от Всички Царски Дъщери (Тя, разбира се, имала половин царство зестра).
Като нямало вече какво да прави, юнакът организирал състезания по надяждане и надпиване. И нали бил най-голям юнак и Цар - винаги излизал победител.
По тия места, в схлупената къщурка на стария си баща, живеел един момък, който не бил голям юнак. Той бил отрязъл главата само на една куца ламя, която приживе - всички взимали на подбив. Затова никой цар не го искал за зет. Денем момъкът варял клечки, лапал ...