Белият чаршаф

Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.

Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.

-Ела. Искам да ти разкажа една история - каза загадъчно баба ми и приседна на изпънатото легло.

- Но, нямаме време...

- Заключи вратата и ела. Време имаме, колкото искаш - прекъсна притесненията ми и протегна ръка към вратата с намек да я заключа.

- Преди години моята баба ми разказа тази случка и ме помоли да я предам нататък, за да знае всяка невеста защо трябва да е заключена вратата до последно. Любовта е като пеперудата - нежна, ефирна, свободна, но и бързо умираща. Ние, хората, не умеем да задържаме присъствието ù за дълго. В повечето случаи ние сме убийците на това вълшебно чувство..

Млад момък и прекрасна невеста се залюбили сляпо. Късметът бил на тяхна страна да са съгласни и роднините. Стъкмили гозбите, приготвили зестрата, музиката свирила, а невестата приготвяла последните приготовления, за да бъде красива в най-прекрасния ден от животът ù. Вратата към младоженското ложе била широко отворена. Не щеш ли, оттам минал свекърът, който бил зъл, завидлив и много лош човек. Завидял на сина си за безценния дар, който щял да получи и решил да го омърси. Никой не можел да чуе нито страданието на младата невеста, нито смъртта на лошия свекър. Музиката свирила в празничен ритъм с живот и енергия. Дошло време младият момък да потърси прекрасната си невеста, но единственото, което открил в младоженското си ложе, бил бял изпънат чаршаф с кървави петна по него.

Ужас и недоразумение разтърсвали цялото му тяло. Претърсил всяко ъгълче, за да открие своята любов, но така и не я открил. Нейде в гората открил старческото тяло на клетия си баща, голо и покрито с кървави рани. Близо до тялото лежала бяла вълчица, която ближела кръвта по бляскавата си козина. Гледала момъка жално в очите, но не му позволявала да се доближи до мъртвото тяло. Така трябвало да се раздели с бащинските си останки. Воят на вълчицата бил толкова жален, че от очите на момъка се стичали едри капки сълзи. Бродил безспирно, търсещ своята любов, но безнадеждно. Единственото, което чувал, бил вълчият вой, който всеки път го карал сърцераздирателно да плаче. Не издържал момъкът и сложил край на живота си, на същия кървав бял чаршаф. Така силната им любов се изпепелила...

Друга невеста решила да се задоми и, не щеш ли, в деня на сватбата им в стаята на булката се появила прекрасна девойка, в бяла рокля с кървави петна. Разказала печалната си история и предупредила бъдещата невеста да заключва вратата. И от тогава до сега вратата трябва да е заключена, за да предотвратиш злото, което може да те нападне. Сега се приготви и отивай. Той те чака.

Гледах изумена скъпата ми баба и не можех да повярвам, че точно днес ме занимаваше с такива стари суеверия.

Обръщайки се към леглото, за миг очите ми сякаш се опитваха да ми изиграят шега. Сърцето от рози изглеждаше сякаш размазано и петнисто. А до прозореца стоеше приказна девойка в бяла рокля, напръскана с кървави петна. Настръхнах. Дали, ако не бях заключила, можеше и мен да ме сполети някое непоправимо бедствие? Едва ли щях да разбера. Излизайки от стаята, чух викове. Стресната се запътих към тях. Клетата ми баба стоеше безжизнено на земята. Но как - нали беше с мен в стаята?