Най-прекрасният ми ден в живота. Стаята блестеше цялата в бяло, а червеното сърце от рози върху кревата предизвикваше кръвта във вените ми да бушува. Мислите ми веднага оставяха отпечатък по лицето ми.
Не усетих как скъпата ми баба се доближи. Треперещата ù ръка приглади буклите ми.
-Ела. Искам да ти разкажа една история - каза загадъчно баба ми и приседна на изпънатото легло.
- Но, нямаме време...
- Заключи вратата и ела. Време имаме, колкото искаш - прекъсна притесненията ми и протегна ръка към вратата с намек да я заключа.
- Преди години моята баба ми разказа тази случка и ме помоли да я предам нататък, за да знае всяка невеста защо трябва да е заключена вратата до последно. Любовта е като пеперудата - нежна, ефирна, свободна, но и бързо умираща. Ние, хората, не умеем да задържаме присъствието ù за дълго. В повечето случаи ние сме убийците на това вълшебно чувство..
Млад момък и прекрасна невеста се залюбили сляпо. Късметът бил на тяхна страна да са съгласни и роднините. Стъкмили го ...