Снежа поставяше последни щрихи от грима си. Вече повече от час не беше ставала от тоалетката. Косите ѝ бяха високо вдигнати на кок. Гледаше се в огледалото. Наслаждаваше се на това, което виждаше. Погледна към дървената кутия, в която стояха гримовете ѝ. Внимателно оглеждаше всичко, имаше чувството, че нещо забравя. Тогава видя стъкленото шишенце с надпис - Беладона*. Отвори го и отмери няколко капки, като постави по една на всяко око. Зениците ѝ се разшириха, а очите ѝ заблестяха още повече. На масичка до нея имаше красива ваза с цветя, а над нея, почти незабележимо се поклащаше червен балон, във формата на сърце. На леглото ѝ бе поставена красива балетна пачка и палци.

Вратата на стаята бавно се отваряше. От там се подаваше малко момиченце, което я гледаше с възхита и обожание. Снежа я погледна с досада и само със жест и показа да излезе от стаята. Момичето се отмести назад и внимателно затвори вратата след себе. Снежа затвори очи и леко повдигна главата си нагоре, в ума си чуваше фрагмент от „Лешникотрошачката“ на П. Чайковски. Сякаш на ум репетираше стъпките си за предстоящото представление. След малко отвори очи и започна да раздава въздушни целувки на въображаема публика. Погледна към часовника на стената. Закъсняваше. Бързо стана от тоалетката, грабна пачката и палците от леглото, след което излезе от стаята. В бързината, за първи път забрави да заключи дървената кутия с гримовете си. Винаги го правеше, защото не искаше сестра ѝ Катя да ги пипа. Щеше да ги съсипе, както съсипваше всичко нейно, до което се докосне.

Не след дълго вратата на стаята се отвори. От там с бавни крачки влезе Катя. Усмихваше се лукаво и се чудеше откъде да започне. Приближи се към вазата с цветята. Погали ги и вдиша от аромата им, който я опияняваше. Забеляза червения балон. Отвърза го и го намота стегнато около китката си. После се насочи към дървената кутия. Изглеждаше ѝ като малка съкровищница. Така мечтаеше да я отвори, за да рагледа гримовете на сестра си. Огледа кутията и видя, че този път е отключена. На лицето ѝ грейна усмивка. Бързо я отвори и започна да разглежда странните мазила. Чудеше се, кое за какво ли е. Знаеше само за някои от нещата. Започна да се гримира. Мажеше от всичко по много. Лицето ѝ изглеждаше гротескно, но тя се усмихваше на образа си в огледалото. Забеляза малкото, стъклено шишенце с надпис - Беладона. Приличаше ѝ на парфюм. Отмери няколко капки и ги размаза по шията си. Но не усещаще никакъв аромат. Приближи шишенцето към носа си и вдиша дълбоко. Не разбираше за какво служи. След което го доближи до устните си. И точно тогава се чу силен пукот.

Катя танцуваше в средата на стаята. Стъпила на пръсти се въртеше като балерина. Постоянно се поглеждаше в огледалоти и подобно на сестра си раздаваше въздушни целувки на въображаема публика. Чувставеше се толкова лека и щастлива.

Вратата на стаята внезапно се отвори. От там влезе Снежа, широко усмихната. В ръцете си държеше още цветя и балетната пачка. Изведнъж усмивката ѝ помръкна. Видя на земята сестра си. Обилно гримирана, застинала в усмивка. А до главата ѝ се виждаше червеният спукан балон. Снежа се хвърли на земята и започна да я побутва. Опитваше се да напипа пулса ѝ, но от паниката не можеше да усети нищо. Огледа стаята. Видя разпиляните си гримове по тоалетката. Протегна с трепереща ръка към стъкленото шишенце, което беше отворено. Започна да плаче. Гримът ѝ се размазваше все повече и сега в огледалото нямаше и следа от красивия образ, на който малко по-рано се наслаждаваше. С един замах сложи шишенцето на устните си и го изпи до дъно. След което грабна балетната пачка и започна да я разкъсва. Разхвърляше скъсаните парчета из цялата стая. Наведе се към сестра си. Вдигна я от земята и внимателно я сложи в леглото си. Нежно оправяше косите ѝ и я галеше по бузите. Легна до нея и се сгуши, сложила ръка върху гърдите ѝ. Очите ѝ натежаваха все повече. След малко ръката ѝ падна безжизнена на леглото. Като в този момент... очите на Катя се отвориха.

* Беладона - силно токсично растение. В миналото Atropa belladonna се използва като лекарство, козметично средство и отрова. През ренесанса жените използвали сока от плодовете му за да разширят зениците си. Като по този начин да изглеждат по-привлекателни.