На заседанието шефът свъси гъсти вежди, е и с нос малко като на описанието на герой на Любен Каравелов.
- Заминавате седмица командировка, искам подробен икономически и юридически доклад, неустойки, заплати, договори, подизпълнители,...не може да сме губещи на този обект.
Пътувахме с госпожа юристката със служебен автомобил. Тя бе симпатична,семейна, но не вземаше участие в седянките на сутришното кафе в офиса. Поседи, послуша малко, усмихне се и в стаята си.
На фирмени партита идваше редовно, тихомълком се измъкваше от шумотевицата, понякога се оправдаваше с децата си или болни родители..
Шофирах и скрито я заглеждах, стиснала колене, разлиства дебела папка, драска нещо в бележника си, разлиства отново някои разгледани листи.
Табелка за бензиностанция, тоалетна, кафе...
- Да поспрем ли за десетина минути - попитах- Има тоалетна, кафе, а и днес е проучвателен ден, но ще стигнем навреме.
Тя се усмихна, затвори папката.
- Да добре, ще продължа после - сдържано отговори
Загледах я през масата. С финес отпиваше кафе, водичка, гледаше добродушно, кой би предположил, че е юристка. Обикновено ги дават по филмите строги, даже излъчващи страхопочитание, с костюм на известни дизайнери. А тя с прилежно закопчана бяла риза, черно късо сукманче, свободно падащ черен панталон. Говорехме общи неангажиращи неща за из фирмата ни.
Преди града се показаха новостроящи се халета.
- Нашият обект - разсмя се тя - Така си и мислех, отчуждени терени на по-завишена категория земя и вероятно няма промяна в предназначението, от земеделски статус на земята в строителен обект.
- Даа- разсмях се - Остава да е и в горския фонд, видях нещо като полезащитни пояси. Да намерим и самото Управление, или първо хотела, ако ви е необходимо освежаване, тоалет.
Тя ме погледна мило и с усмивка
- Ако се регистрираме в хотела, тъкмо ще им съобщят за гостите
Добре, че вратите на колата не бяха ошарени с фирмени знаци, та да се набива в очи.
Представихме се и в строителното Управление с необходимите заповеди, цел и т.н. Представиха ни по канцелариите, отделиха стая и за нас.
Разхождахме се из центъра. В някакво заведение се заговорихме с непознати за новия обект
- Абе хубаво е, модерно, хвърчат камиони насам-натам, вили ли строят наоколо, ремонтират ли нещо
- Е, добре е - подсказа друг - Ама започнаха още преди време една замянка на земя, тук беше по-напред ДЗС, Държавно Земеделско Стопанство, разтури се, уж върнали земите, ама казва ли ти някой
Ние с колежката се споглеждаме и попивахме всичко.
- Аз огладнях - споменах вече в хотела - А вие
- Ние, всъщност съм Емиля,... ти, а не вие - смееше се тя - Утре ще съм отново вие и госпожа Станева, както ме знаеш.
- Ами хайде тогава с Емилия да се приготвим и да вечеряме.
Дали гостите на хотела бяха малко, или местните си правеха сметката, но имаше доста свободни
маси, жива музика с певица. Първите смелчаци бяха на дансинга. Погледнах я любопитно.
- Може ли един танц, госпожо
- С удоволствие господине...
- Ох, от доста време не съм танцувал, да не ви настъпя - смотулевих
- Даа, защото аз до вчера бях в ''Дансинг стар'' - засмя се тя - И аз съм същата, семейство, задължения, кога да танцувам.
Приятно изживяване. Да танцуваш с чужда хубава жена...
Поклоних се когато танца свърши, прихванах я по ръка на път за масата ни, когато музиката отново засвири. Засмяхме се и се върнахме на дансинга. А мелодиите следваха една след друга и ние скъсявахме разстоянието между нас. Ръцете й вече бяха на раменете ми, нежно я прихванах през кръста.
Притворих очи. За секунди се върнах назад във времето, когато жена ми нямаше '' онази болест с липса на това-онова ''.
Въздъхнах замечтано. Емилия сякаш се притисна по-силно в мен, гореща и тръпнеща.
Ядяхме вече сладолед, облизвахме лъжичките, поглеждахме се с насмешка и малко дяволито.
- А ти колега, семеен ли си
- Да, имам две деца, момчето е в Англия, момичето в Америка. Оженихме се за ученическата си любов и децата като гъбки израстнаха и като птички отлетяха по света да търсят щастието си. А ти спомена за семейство, деца.
- И аз разбира се, само че малко по-късно, имам едно момченце, а с мъжа ми стават две. Какво са бърникали в мен, какво не, но не мога да имам повече деца, а така исках и момиченце - гласът й затреперя, очите й се насълзиха.
- Стават такива грешки и може би се случват на хора, които обичат и искат деца
Прихванах дланта й през маата, погалих я кротко за утеха.
- Ето Анджелина Джоли е осиновила децата си, но заслужава ли си - вяло промърмори
- Може би да, ако нямаш дете, и имаш доста средства - тихичко отговорих, държейки все още дланта
- Да си тръгваме ли, утре сме на работа. Благодаря за хубавата вечер
-Правилно, трябва да сме свежи - вметнах - Но и друго, нали знаем къде е обекта, все едно сме били там, а имаме и нишка за проверка от ония господа
От асансьора дванадесет крачки до нейната врата, още три до моята. Спряхме. Погледнахме се в очите и като магнити телата ни се залепиха. Пламтящите ни устни се докоснаха плахо, отдръпваха се за секунда да се охладят и се вкопчваха отново.
Отстъпвах назад бавничко, прегърнати , тя не се съпротивляваше и ме следваше.
Зад затворената врата сме. В сумрака само чувахме скимтенето си и полетът на дрехите ни.
Устните вече жадно отпиваха от телата ни. Застояваха се около коремчетата, слизаха надолу, забавяха се за кратко и поемаха на горе.Нажежените ни за любов тела потръпнаха от допира на прохладното легло. Онемяхме от наслада, само устните ни опипваха, езиците ни ги следваха.
Един в друг нежно се клатушкахме в ритъм. Тя замираше за миг, изчаквах. Усещахме пулсациите си
Тя замираше отново, отново бушуваше. Беше ни приятно да преминаваме един в друг без да се отделяме, прикрепяхме потните си тела.
Застина немърдаща, само там някъде долу туптеше, усещах да се свива, разпуска...
Повдигне се леко, лекичко се спусне, почивка миг-два, отново същото.
Разтресе се за пореден път, очите й светеха в полумрака.
Усетихме го и двамата. Тя застана сякаш в очакване, немърдаща, а аз избухнах в нея. И двамата не им се съпротивлявахме. Целувах в унес зърната на гърдите й, прехвърлях ги с език.
Дан, дан,..дан, удари градският часовник.
Пулсациите ни се укротиха, но лежахме все още прилепнали или здраво споени.
Зръът,зръът, алармата ма мобилния ми. Осем часа сутринта.
- Еми, Еми - тихичко прощшепнах - Осем часа е
Тя плъзна ръка по телата ни, намери пролука в свивките, пипна го нежно, там си е, не се е уплашил и да избяга.
- А как да стана,...така ли сме спали, ненаситната аз, сякаш мъж не съм видяла
Непослушните ни ръце се заиграха, устни с устните, пак се намериха и тръпнехме отново.
Пак бяхме под напрежение. Освободихме се едновременно, потръпвахме доволно.
Нежна обещаваща целувка ни укроти.
Пъргаво изкачихме стълбите в Управлението.
- Искаме да видим с госпожа Станева...- и започнах да изброявам
Управителят доби изплашен вид. Да, защо трябваше ние са сме изплашени, че идваме по-късно на работа. Оставях я винаги сама, когато говори със съпруга си, с детето или родителите си.
Една вечер в ресторанта ме попита
- А ти каза, че си семеен, а не те търси жена ти, понякога получаваш само съобщения.
- Ще ти призная... и заразправях без заобиколки - А знаеш ли, че ти си първата жена с която съм бил през последните години. Освен добротата, преоткрих и любовта чрез теб, всеотдайна и истинска.
Бъди спокойна, всичко между нас остава тук, не сме деца да си обещаваме или правим скандали помежду си.
- Знаеш ли, свекърва ми има Хашимото, но е напълно нормална жена и досега. Не се е оперирала, но се наблюдава и два пъти годишно ходи на профилактичен преглед. Сега поне медицината е доста напреднала, ама витамини, добавки, режим на хранене. Не ти давам съвет, просто се очудвам...
Знаеш ли, първият път когато се любихме, на два пъти ми идваше да извикам '' Хайде свършвай, не ти ли умръзнах...'', а ти си нямал онази женска ласка. Мисля, че жената е тази, която дарява ласката, за да се чувства мъжът достоен.
Представихме докладите, констатации, грешки, насоки в работата им.
Шефът ни поглеждаше изпод вежди видимо доволен от работата ни.
- Отлична работа сте свършили, не сте си губило времето напразно и ей така да отбием номера. Утре е заседанието на УС,сами ще прочетете и разясните по докладите си. Ще предложа пет работни дни отпуска, награда един вид, да сте при семействата си.
Новината бързо се разнесе. Ние бяхме доволни от командировката си, едни шушукаха '' Браво '', други '' Само една седмица дето са си губили времето, ни мъжа й, ни жена му наблизо...''
А ние доволни и от това, че съумяхме да не даваме повод за фирмени клюки, и запазихме между нас обикновени колегиални отношения, без многозначителни погледи или подмятания '' Хайде да опитаме и тук ''.
Обещахме си, че всичко остава там някъде и го спазваме.
следва...
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados
Адааш, ама тя е една болна женица, и виж от съпричастност с болеста й, въобще не съм предположил такова нещо