…

-         А твоето име какво е?

-         Безсмъртен.

-         Как така безсмъртен? – наивно попита малкото ангелче.

-         То описва същността ми. – отново отговори безучастно Той.

Да водиш такъв разговор в плевенски тролей в 7 сутринта е доста странно. Да го водиш с точно такъв човек като него- още повече.

-         А същността ти каква е?

-         Безсмъртна.

-         Явно не си много разговорлив.

При тези думи ангелчето понечи да стане и се отдръпна, когато силната ръка облечена в зимно горнище я хвана:

-         Почакай.

 Погледна в очите му. Беше повелител на ледовете- това се виждаше отдалече, но в тях Тя видя нещо. Имаше нещо там. Едно малко пламъче, което я накара да седне отново на седалката до него. Тогава Тя не знаеше, че това малко пламъче винаги ще я връща точна там, където е мястото и – до него.

-         Безсмъртен съм, защото не се боя от нищо. Защото не завися от нищо. Нищо не ми влияе и нищо не може да ме трогне. Амбициите ми – и те са безсмъртни, както и неукротимата страст, с която ги гоня. Внимавай да не станеш моя цел, ангелче. – каза Той с дяволита усмивка.

 Чувството му за хумор беше доста впечатляващо и на нея не и трябваше много време, за да забележи това. Огромният му позитивизъм струеше от всяка клетка на тялото му и беше свикнал да приема всичко с усмивка.

-         Какво ти липсва тогава? На всеки му липсва нещо... – плахо попита ангелчето, смутено от дръзката увереност на Мъжа с главно “М”, стоящ до нея.

Неловко мълчание, което я изкара извън равновесие и засили неговото спокойствие. Отново погледна в очите и, но този път някак по- предизвикателно, по- натрапчиво.

-         Липсва ми само един Божи дар. – усмихна се Той.

В този момент тролеят спря. Случаен минувач видя как от тролея слизат двама хванати за ръка.

 . . .

За Безсмъртния А.А