5.07.2014 г., 16:50

Безсмъртен

715 0 2
1 мин за четене

 

-         А твоето име какво е?

-         Безсмъртен.

-         Как така безсмъртен? – наивно попита малкото ангелче.

-         То описва същността ми. – отново отговори безучастно Той.

Да водиш такъв разговор в плевенски тролей в 7 сутринта е доста странно. Да го водиш с точно такъв човек като него- още повече.

-         А същността ти каква е?

-         Безсмъртна.

-         Явно не си много разговорлив.

При тези думи ангелчето понечи да стане и се отдръпна, когато силната ръка облечена в зимно горнище я хвана:

-         Почакай.

 Погледна в очите му. Беше повелител на ледовете- това се виждаше отдалече, но в тях Тя видя нещо. Имаше нещо там. Едно малко пламъче, което я накара да седне отново на седалката до него. Тогава Тя не знаеше, че това малко пламъче винаги ще я връща точна там, където е мястото и – до него.

-         Безсмъртен съм, защото не се боя от нищо. Защото не завися от нищо. Нищо не ми влияе и нищо не може да ме трогне. Амбициите ми – и те са безсмъртни, както и неукротимата страст, с която ги гоня. Внимавай да не станеш моя цел, ангелче. – каза Той с дяволита усмивка.

 Чувството му за хумор беше доста впечатляващо и на нея не и трябваше много време, за да забележи това. Огромният му позитивизъм струеше от всяка клетка на тялото му и беше свикнал да приема всичко с усмивка.

-         Какво ти липсва тогава? На всеки му липсва нещо... – плахо попита ангелчето, смутено от дръзката увереност на Мъжа с главно “М”, стоящ до нея.

Неловко мълчание, което я изкара извън равновесие и засили неговото спокойствие. Отново погледна в очите и, но този път някак по- предизвикателно, по- натрапчиво.

-         Липсва ми само един Божи дар. – усмихна се Той.

В този момент тролеят спря. Случаен минувач видя как от тролея слизат двама хванати за ръка.

 . . .

 

За Безсмъртния А.А

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...