Най-трудното в една история е началото. Пишеш ред след ред, триеш… докато не се получи идеалното изречение което да изрази емоцията ти. Но кое би било това толкова идеално начало? Нима с няколко думи можеш да излееш душата си? Нека не се лъжем, на един лист не можем да покажем това което чувстваме, то върви с аромат и една камара странни буболечки пърхащи из тялото.
И все пак трябва да се започне от някъде…
Часът беше някъде към два, а тя гледаше прозореца и следеше блещукащите светлини, прокрадващи се вътре. Часовника на стената местеше стрелките си толкова шумно, че сякаш отброяваше оставащото й време живот. Бавно се нижеха часовете, а тя не спираше да се концентрира над всички звуци и светлини. Нощта беше най-дългата в живота й.. И този часовник… не спираше, побъркваше я. Всичко което искаше бе да поспи поне за час. Знаеше, че утре я чака дълъг ден. Шума на часовника ставаше все по-силен и непоносим, приковаваше вниманието й, но не завладяваше мислите й. Шумът не спираше, а минутите ...