Благодаря на хората, които обърнаха душата ми наопаки. Те успяха да ме научат, че човек трябва да уважава първо себе си. Научиха ме, че има поражения, които ни правят по-силни и по-устойчиви, по-мъдри. Благодаря на хората, които се смяха, когато бях долу на земята с наведена глава и ронейки сълзи - изправих се, благодаря. Благодаря на всички, които стъпваха с тежките си обувки върху нервната ми система, така успях да отстраня грешните хора. Нека благодаря и на тези които превърнаха деня ми в нощ, но така открих светлината в себе си. Благодаря на всички, които ме гледаха право в очите, а като се обърнех забивахте нож в гърба ми. Стъпвайки върху самочувствието ми и ровичкайки с мръсните си пръсти в живота ми, благодаря- разбрах, че на човека отровата извира от неговото сърце. Животът ни е даден, за да го живеем, той е просто един миг, щракваш с пръсти и вече го няма. Нека го изживеем както трябва. Благодаря и на всички, които застанаха до мен, когато не бях на себе си, когато не се чувствах в кожата си. Благодаря!!!