Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам. Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете се" – казвам им, а те ми казват, че всичко е наред. Наред е, докато загубата на кръв стане смъртоносна. Тогава тичам далеч от тях. Тичам бързо, колкото мога. Отдалечавам се и се крия. Ближа раните си и се моля другите да оцелеят. Понякога усещам как душата ми ме напуска малко по малко. Окована е, което я кара да бяга. Но колкото повече бягаме една от друга, толкова повече се стиковаме и продължаваме в смъртоносен танц, който някога ще ни погуби. Онова, което другите не знаят е, че робата ми има бодли и отвътре.
© Rumyana Momchilova Todos los derechos reservados