14 nov 2016, 0:14

Бодли

  Prosa » Relatos
897 0 0

Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам.  Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете се" – казвам им, а те ми казват, че всичко е наред. Наред е, докато загубата на кръв стане смъртоносна. Тогава тичам далеч от тях. Тичам бързо, колкото мога. Отдалечавам се и се крия. Ближа раните си и се моля другите да оцелеят. Понякога усещам как душата ми ме напуска малко по малко. Окована е, което я кара да бяга. Но колкото повече бягаме една от друга, толкова повече се стиковаме и продължаваме в смъртоносен танц, който някога ще ни погуби. Онова, което другите не знаят е, че робата ми има бодли и отвътре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Rumyana Momchilova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...