Пронизителен звън на джиесема стресна тъмнината в пет и половина сутринта. Елеонора се надигна на лакти и погледна въпросително - неговият джиесем звънеше. Иван размърда тежкото си голо тяло и протегна ръка към стола, на който телефонът подскачаше, като изпаднал в истерия.
Иван светна дисплея и след кратко колебание каза:
- Не може да бъде! Знаеш ли кой беше? Книжната гъсеница!
- Тая луда ли е!
- Сигурно пак е пияна. Като онзи път, когато ми се обади по телефона да ми каже, че съм гадно копеле с провинциален акцент... Отдавна не ми е звъняла.
- След Нова година звъняла ли ти е? - с трепет запита Елеонора. Връзката им беше съвсм отскоро, отпреди месец. Не й се искаше Иван да се бе срещал и с други жени, докато й се е кълнял, че е единствената жена, на която се осмелил да каже "Обичам те" и на която е подарил златен пръстен. "Старешки работи!" - бе казал той тогава. - "Искам, да се сгодим, за да те привържа към себе си. Може би някога ще се оженим. Тайно и без много шум.". Идеята да се с ...