Беше ден като всички останали. Нищо не подсказваше за това, което щеше да се случи. Природата обгръщаше деня с цялата си прелест и необятност. Бях влюбена. Може би затова не виждах или не исках да видя знаците...
Спомням си толкова добре онзи ден... защото понякога имам чувството, че го изживявам отново и отново. Когато отидох да се видя с Него, не знаех, не разбирах нищо, но в крайна сметка аз никога не съм била медиум или нещо подобно. Понечих да го целуна, а той съвсем неочаквано за мен се отдръпна назад. Погледнах го с недоумение - наистина не осъзнавах какво става.
  -Защо?... Какво има? - попитах аз.
  -Не се ли сещаш? - той ме погледна с дълбоките си зелени очи и ме прониза с поглед - сякаш ледена струя разби сърцето ми на хиляди парченца.
  -Не, кажи ми какво става, защо се държиш така?
  -Не зная... Объркан съм... - в този миг нещо в мен се пречупи. Нямаше нужда от повече думи. Най-после разбирах какво се случва, но все още не знаех защо. В момента, когато първата сълза се отрони от очите ми, аз побягнах... Нямам представа колко време съм бягала и как съм се прибрала вкъщи - знам само, че не спирах да се питам дали това е сън или реалност...
Това се случи преди повече от година и половина. И до ден днешен между нас има толкова недоизказани неща, така и не получих отговори. Може би, защото и той не може да ми обясни. Но аз не го обвинявам... защото не можеш да обвиняваш някого, когото обичаш:)