Болката... Едно изпепеляващо чувство, което те кара да ти е супер гадно...
... всичко започна с това, че си вървях по една уличка - уличката срещу болницата. Та вървях си аз и гледах празно и с отегчение Реалността около мен. Бях в отвратителна депресия. Обикновено си крача със слушалки на ушите и си слушам някакъв даркуейв, но сега батерията на тъпия плеър беше паднала и много ме беше яд.
Тогава ги чух - някакви детски писъци, които кънтяха от близката сграда зад мен. Обърнах се и за няколко секунди се заслушах.
Веднага ги познах - навярно там имаше зъболекарски кабинет и сега някое дете стоеше на стола и търпеше Болката. Спомних си, че наблизо имаше зъболекарски кабинет. Майка ми - която веднъж се бе възползвала от услугите на въпросната зъболекарка - твърдеше, че повече кракът й няма да стъпи там.
... Тънки остри къдрави иглички, които зъболекарката ти завира чак до мозъка, дебели тъпи груби свредла, зъболекарката ти казва, че сега може "мъничко" да те заболи, след което внимателно ...