Мелани беше сладко четиригодишно момиченце, толкова сладко, че мама, татко, чичо, леля и братовчедките ù казваха „бонбонче” и много обичаха да я щипят по бузките. Ей така, както си караше кукленската количка с бебчето по тротоара пред къщи и някой хващаше с пръсти бузката ù, сякаш искаше да я откъсне. И тя ставаше червена като великденско яйце. Мелани обичаше Великден, защото тогава ù даваха да яде бонбони и шоколад, докато езикът ù изтръпнеше от сладкото и коремчето не можеше да погълне и един бонбон повече. Тогава, уморена от яденето, тя заспиваше и сънуваше едни такива сладки бонбонени и шоколадови сънища, че и тях да изядеш.
Един ден, както обикновено, към обяд тя отиде да поиграе с приятелчетата си в близкия парк. Нямаше никой и затова хукна да гони една катеричка по пътечката за катерушките. На пухкавелката ù стана скучно на земята и след малко Мелани видя как кафявата опашчица ù се присмива от близкото дърво. Ако майка ù беше с нея, играта щеше да свърши дотук, а тъкмо започна д ...