Бутилките бира стояха на перона. Влаковете идваха и заминаваха, преминавайки покрай тях с писък, каращ ги да звънват като кристални чаши, вдигнати за тост. Хората ги прескачаха забързано - десетки крака всеки миг заплашваха да нарушат крехкия им баланс и да ги превърнат в купчина начупено стъкло. Чистачите ги подминаваха, едва забелязвайки ги, подритвайки боклуците по перона, надявайки се някой друг да ги вдигне и хвърли в зеления контейнер. Бездомните кучета ги препикаваха периодично, използвайки ги за граница между териториите си, а котките подскачаха около тях и си играеха със зелените слънчеви зайчета сутрин.

А бутилките просто си седяха, отдавна изпити, материален спомен за две момчета, двама приятели, допиващи последните си бири заедно на нощния перон преди толкова време, минути преди единият да се качи на влак, за да търси щастието си другаде и да пие бира с други приятели на други нощни перони.

20.06.2010г