24 июн. 2010 г., 19:54

Бутилки за спомен...

1K 0 0

Бутилките бира стояха на перона. Влаковете идваха и заминаваха, преминавайки покрай тях с писък, каращ ги да звънват като кристални чаши, вдигнати за тост. Хората ги прескачаха забързано - десетки крака всеки миг заплашваха да нарушат крехкия им баланс и да ги превърнат в купчина начупено стъкло. Чистачите ги подминаваха, едва забелязвайки ги, подритвайки боклуците по перона, надявайки се някой друг да ги вдигне и хвърли в зеления контейнер. Бездомните кучета ги препикаваха периодично, използвайки ги за граница между териториите си, а котките подскачаха около тях и си играеха със зелените слънчеви зайчета сутрин.

А бутилките просто си седяха, отдавна изпити, материален спомен за две момчета, двама приятели, допиващи последните си бири заедно на нощния перон преди толкова време, минути преди единият да се качи на влак, за да търси щастието си другаде и да пие бира с други приятели на други нощни перони.

 

 

20.06.2010г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...