Надпреварвах се с времето! Колкото повече го приближавах, толкова то се отдалечаваше!
Накрая вече уморен, седнах на един тротоар, запалих цигара, пих кафе от улична кафемашина и толкова!
А времето...!?
Времето се обърна видя, че никой не го гони и се върна.
Върна се и седна до мен.
Поиска ми една цигара! Каза, че кафе не пие, ама поиска да остане... ей така ,да си поговори с някого. Щото, нали...! Все го гонят, а то, времето, просто иска някой да го изслуша, да се посмее с някого, па ако щете и цигара да изпуши с някого.
Времето! Времето поиска малко време! За себе си!